Има още нещо, което много хора са склонни да отминат с неразбиране. Ще дойде ден — в далечното бъдеще, но той ще дойде, — когато майката Земя ще се запълни, когато всяка педя от нея ще бъде осветена с присъствието на скъпите покойници. Тогава нашите приходи ще спрат, но ще останат задълженията и разходите за постоянното поддържане. И така за тази цел всяка година ние трябва да увеличаваме фонда за постоянното поддържане, гарантирайки по този начин, че докато съществува Земята, нито разруха, нито немара ще заличат плочите, издигнати тук за вечна памет.
— Всичко това е много хубаво — казах му аз — и се радвам, че ми го разказахте. Чудя се обаче дали бихте имали нещо против да ми кажете защо ми го разказахте?
— Ами — рече той с известно учудване, че го питам — просто, за да изясним нещата. Да установим истината. Така че да си дадете сметка за проблемите, който стоят пред нас.
— И за да узная вашето дълбоко чувство на дълг и вашата непреклонна преданост.
— И това също — каза той съвсем невъзмутимо и без никакъв срам. — Искаме да ви покажем всичко, което може да се види. Приятните селца, където живеят нашите работници, красотата на нашите многобройни горски параклиси, работилниците, в които се дялат паметници.
— Мистър Бел, не съм дошъл тук да правя екскурзии с екскурзовод. Аз не съм поклонник.
— Но все пак сигурно ще приемете дребните услуги и проявите на любезност, които с удоволствие ще ви предложим.
Поклатих глава, надявам се с не много заинатен вид.
— Сам ще се оправя. Това е единственият начин да сполучим. Аз, Елмър и Мустанг.
— Вие, Елмър и какво?
— Мустанг.
— Мустанг? Нищо не разбирам.
— Мистър Бел — казах аз — за да разберете, би трябвало да ви е известна историята на Земята и някои от нейните древни легенди.
— И какво е това Мустанг?
— Мустанг е стар земен термин, означаващ кон. Особен вид кон.
— Значи, този Мустанг е кон?
— Не, не е.
— Мистър Карсън, не съм сигурен дали разбирам кой сте вие и какво възнамерявате да правите.
— Аз съм композиторен оператор, мистър Бел. Имам намерение да направя композиция за планетата Земя.
Той кимна важно — всякакво съмнение бе изчезнало от ума му.
— О, да, композиция. Веднага трябваше да се сетя. Имате вид на чувствителен човек. И не бихте могли да изберете нито по-хубава тема, нито по-добро място. Тук, на майката Земя, ще намерите онова вдъхновение, което не ще изпитате никъде другаде. Тази планета притежава едно неуловимо качество, което досега не се е поддавало на изразяване. Музиката е в самата нейна същност и тъкан…
— Не музика — казах му аз. — Не само музика.
— Искате да кажете, че „композицията“ не означава музика?
— Не в този смисъл. Една композиция е нещо много повече от музика. Тя е цялостно художествено произведение. Включва в себе си музика, но включва също така писменото и говоримото слово, скулптурата, живописта, песента.
— Искате да кажете, че вие правите всичко това?
Поклатих глава.
— Наистина, аз правя една малка част от това. Мустанг е оня, който всъщност го прави.
Той размаха ръце.
— Страхувам се, че започвам да се обърквам.
— Мустанг е композитор — казах му аз. — Той поглъща настроението, визуалното въздействие, скритите нюанси, звуците, облика, формите. Той взима всичко това и създава произведение. Не напълно завършено произведение, а записи и модел на произведението. Аз работя с него; двамата работим заедно. За известно време, струва ми се, би могло да се каже, аз ставам част от него. Той събира основните материали, а аз ги интерпретирам, макар и не изцяло. Поделяме си и тази работа. Страхувам се, че става малко трудно за обяснение.
Той поклати глава.
— Никога не съм чувал за подобно нещо. Това е ново за мен.
— Идеята е сравнително нова. Била развита на планетата Олдън преди няколко века и оттогава насам постоянно се намира в процес на усъвършенстване. Апаратурите не приличат една на друга. Винаги може да се направи нещо така, че следващата апаратура да бъде по-съвършена. Конструирането на композитор — наименованието е доста неподходящо, но досега никой не е измислил по-сполучливо — е процес, който може да завърши по най-непредвиден начин.