— Имаше злочест живот.
— Тоест?
— Стана като баща си.
— Искаш да кажеш…?
Елинборг въпросително погледна Микелина.
— Склонен към насилие. Биеше съпругите си. Биеше децата си. Пиеше.
— А връзката му с твоя пастрок? Беше ли…?
— Не знаем — каза Микелина. — Не мисля. Надявам се да не е. Опитвам се да не мисля за това.
— Какво е имал предвид пастрокът ти с това, дето го е казал от гроба? „Направи го“[81]? Да не би да ѝ се е молел да му помогне? Да не е молел за милост?
— Много сме си приказвали за това с мама. Тя имаше определено обяснение за тия думи, което беше напълно достатъчно за нея, за мен също.
— Какво беше то?
— Той е знаел какъв е бил.
— Не те разбирам — каза Ерлендур.
— Той е знаел какъв е бил и мисля, че дълбоко в себе си е знаел и причината за това, защо е станал такъв, макар и никога да не го каза гласно. Знаехме, че е имал много тежко детство. Някога е бил малко момче и трябва да е имал някаква връзка с това малко момче, с нещо от неговата душа. Дори когато изпаднеше в най-люта ярост и злобата му не щадеше никого, това малко момченце у него му е крещяло да престане.
— Майка ти е била изключително смела жена — каза Елинборг.
— Може ли да поговоря с него? — попита Ерлендур след дългото мълчание, което настъпи в стаята.
— Със Симон ли имаш предвид? — попита Микелина.
— Може ли? Да отида при него? Сам?
— Той никога не е говорил за тези събития. Никога през цялото това време. Мама мислеше, че най-добре би било, ако се държим така, сякаш нищо не се е случвало. След като тя почина, аз се опитах да накарам Симон да проговори, но веднага разбрах, че е безнадеждно. Все едно че имаше спомени единствено от времето след случката. Все едно че всичко останало се беше изтрило. Макар че, ако го притисна, казва някое и друго изречение. Иначе е напълно затворен. Той принадлежи на един съвсем друг свят, блажен и спокоен, който си е изградил сам.
— Имаш ли нещо против? — попита Ерлендур.
— Не, можеш да говориш с него, ако питаш мен — отвърна Микелина.
Ерлендур стана, излезе в преддверието и от там в коридора между стаите. Повечето врати стояха отворени. Видя Симон да седи на края на леглото си и да гледа през прозореца. Ерлендур почука на вратата и почака Симон да му разреши да влезе.
Симон го погледна, кимна за поздрав и продължи да се взира навън през прозореца.
До бюрото в стаята имаше стол, но Ерлендур седна на леглото до Симон. Върху писалището имаше няколко фотографии. Ерлендур разпозна Микелина и си помисли, че възрастната жена на една от снимките трябва да беше майка им. Протегна се и я взе. Жената седеше на стол до кухненска маса, облечена в онова, което Ерлендур си спомняше, че едно време наричаха „халатите на „Хагкойп“[82], тънки халати от изкуствена материя, с картинки. Жената леко се усмихваше пред фотоапарата. Симон седеше до нея и се заливаше от смях. Ерлендур си помисли, че може би снимката бе заснета в кухнята на Микелина.
— Това майка ти ли е? — попита той Симон.
Симон погледна снимката.
— Да, това е мама. Тя е мъртва.
— Знам.
Симон отново се загледа през прозореца и Ерлендур върна фотографията на мястото ѝ. Седяха така мълчаливо доста време.
— Какво гледаш? — попита Ерлендур.
— Мама ми каза, че всичко ще е наред — отвърна Симон, без да отвърне очи от прозореца.
— Всичко е наред — каза Ерлендур.
— Няма ли да ме отведеш?
— Не, никъде няма да те водя. Искаше ми се само да се срещна с теб.
— Може да станем приятели.
— Със сигурност — каза Ерлендур.
Седяха мълчаливо, сега и двамата гледаха през прозореца.
— Ти имаше ли добър баща? — внезапно попита Симон.
— Да — отговори Ерлендур. — Баща ми беше добър човек.
Замълчаха.
— Искаш ли да ми разкажеш за него? — каза Симон след малко.
— Да, някой път ще ти разкажа — каза Ерлендур. — Той…
Ерлендур млъкна.
— Какво?
— Той загуби сина си.
Двамата гледаха през прозореца.
— Само едно ми се иска да узная — каза Ерлендур.
— Какво? — попита Симон.
— Как се казваше тя?
— Кой?
— Майка ти.
— Защо искаш да знаеш това?
— Микелина ми разказа за нея, но не ми каза как се е казвала.
— Казваше се Маргрет.
— Маргрет.
В този момент Микелина се появи на вратата на стаята и щом Симон я зърна, изправи се на крака и тръгна към нея.
— Донесе ли ми касис? — попита той. — Носиш ли касис?
— Ще ти донеса касис през есента — отвърна Микелина. — Наесен. Тогава ще ти донеса касис.
82
Верига хипермаркети, основана от Паулми Йонсон през 1959 година. Интересно е, че на Коледа през 2008 г. собствениците на „Хагкойп“ предлагат на клиентите си заем за половин година срещу 3 % лихва, твърдейки, че искали да помогнат на онези, на които поради кризата не им достигали средства. Въпреки предупрежденията на омбудсмана на Исландия около 700 души са се възползвали от този заем.