Той се наведе над нея, изглеждаше така, сякаш бе решил да продължава да я бие. От зачервеното му лице се излъчваше някакво безумие. Скръцна със зъби и тропна с единия си крак по пода, преди да се обърне и да излезе с бързи крачки от приземието. Тя остана да стои там, неспособна да разбере какво се бе случило.
Често след това си мислеше за тези мигове и дали нещо би се променило, ако се бе опитала да реагира веднага на насилието, ако се бе опитала да го напусне, да си тръгне и да не се връща никога, вместо да намира причини да упреква самата себе си. Трябва да бе направила нещо, след като той се отнесе с нея по този начин. Нещо, за което тя може би не си даваше сметка, но той го виждаше, и тя можеше да поприказва с него за това, когато той се върнеше и обещаеше, че това няма да се повтори и че всичко ще бъде както преди.
Никога не го бе виждала да се държи по този начин, нито спрямо нея, нито с някого другиго. Той беше спокоен човек, по-сериозен от останалите. Дори малко темерут. Това бе едно от качествата, които тя хареса у него, когато се запознаха. Той беше работник в Кьоус[3] при брата на търговеца, за когото тя работеше. Доставяше му различни стоки за бита. Така и се запознаха преди около година и половина. Двамата бяха на една възраст и той разправяше, че щял да напусне работа и вероятно да се залови с риболов. В това имало много пари. Искаше да си купи собствена къща, да си бъде сам на себе си господар. Да си наемен работник, било потискащо, било старомодно и зле платено.
Тя му беше казала, че работата при търговеца ѝ е досадна. Той бил скъперник, задявал трите работнички, а и жена му — дъртата зла вещица, много ги гонела. Каза му още, че нямала някакво специално намерение или цел, към която да се стреми; никога не била обмисляла бъдещето си. Още от пелени не познавала друго освен немотия и борба за насъщния. Общо взето, такъв бил животът ѝ.
Той все по-често си намираше някаква работа при търговеца и стана постоянен гостенин в кухнята при нея. Не мина много време и тя му разказа за детето си, но той отвърна, че знаел за детето ѝ, добави още, че бил поразпитал за нея. Тогава за първи път стана ясно, че проявява интерес към нея и иска да се опознаят по-добре. Тя му каза, че детето ѝ скоро щяло да навърши три годинки, и излезе, за да доведе дъщеря си, която си играеше зад къщата с децата на търговеца.
Като се върна, той я попита защо толкова се била разбързала да има деца и се усмихна, уж че туй беше само добронамерена шега от негова страна. По-късно използваше това, което без никаква милост наричаше „нейна разпуснатост“, за да я пречупи. Никога не наричаше дъщеря ѝ по име, използваше само прякори — казваше ѝ „копеле“ или „саката отрепка“.
Тя изобщо не се беше „разбързала“. Разказа му за бащата на детето ѝ, който се бил удавил в Котлафьордур[4]. Бил едва на двайсет и две, когато попаднали на буря и четирима от екипажа се удавили. Точно тогава тя разбрала, че е бременна. Не били женени, тъй че тя едва ли можела да се нарича „вдовица“. Имали намерение да се оженят, но той загинал и тя останала с незаконородено дете.
Той седеше в кухнята и я слушаше. Тя забеляза, че момиченцето ѝ не иска да стои при него. Обикновено детето не се боеше от хора, но сега се държеше здраво за полата на майка си и не посмя да се пусне, когато той го извика да отиде при него. Той измъкна близалка от джоба си и му я подаде, но то се уви още по-плътно в полата на майка си и се разплака — искаше да отиде отново при децата навън. А близалката беше любимото му лакомство.
Два месеца по-късно той ѝ направи предложение. Не беше никак романтично, не както беше чела по книгите. Бяха излизали няколко пъти вечер — разхождаха се в града или отиваха на кино да гледат Чаплин. Тя се смееше от сърце на „Хлапето“. По неговото лице не се мяркаше дори усмивка. Една вечер бяха излезли от киното и тя чакаше с него кораба за Кьоус, където той имаше някаква работа, когато я попита дали пък не трябвало да се оженят. Придърпа я към себе си.
— Искам да се оженим — рече.
Тя бе толкова поразена, че не си даде сметка в момента — чак по-късно, когато всичко бе свършило, ѝ стана ясно — че това не беше предложение, че той не я попита дали тя го желае.
„Искам да се оженим.“
Беше обмисляла възможността за брак. В крайна сметка връзката им бе стигнала до този етап. На малкото ѝ момиченце липсваше семейство. Самата тя искаше да има свое семейство. Да роди още деца. Не бяха много мъжете, проявили някакъв интерес към нея. Може би не беше кой знае колко добра партия — нисичка, по-скоро пълна, с грубовато лице, зъбите ѝ бяха леко изпъкнали напред, имаше малки отрудени ръце, които никога не стояха бездейни. Може би никога нямаше да получи по-добро предложение.
4
Фиорд или залив, в южната част на който е разположен Рейкявик. Същото име имат и други два фиорда в Западна Исландия и в Северна Исландия, както и един фиорд във Фарьорските острови.