— Какво ще кажеш? — попита той.
Тя кимна с глава. Той я целуна, после се прегърнаха. Скоро след това направиха сватба в църквата в Мосфетл[5]. Церемонията беше скромна, освен тях двамата присъстваха неколцина негови приятели от Кьоус и две нейни приятелки от Рейкявик. След като ги венча, свещеникът ги покани на кафе. Тя го бе попитала за семейството му, но той не каза много за него, нямал братя и сестри, баща му бил починал, когато бил още малко дете, а майка му нямала средства да го гледа и го била дала за осиновяване. Пребивавал на различни места, докато се установил като работник в Кьоус. Той не попита за нейното семейство, изглежда, че не го интересуваше, изглежда, че миналото въобще не го интересуваше. Тя все пак му каза, че съдбите им били много подобни — и тя не знаела кои били родителите ѝ. Била приемно дете и отраснала при различни семейства в Рейкявик, докато не постъпила на работа при търговеца. Той поклати глава.
— Ще започнем всичко отначало — каза. — Ще забравим миналото!
Наеха си малко приземно жилище на „Линдаргата“[6], което се състоеше от стая и кухня. Тоалетната беше на двора. Тя напусна работата при търговеца. Той каза, че тя не трябвало повече да работи. Той щял да се грижи за нея. Самият той като за начало си намери работа на пристанището, докато се освободеше място на някоя риболовна лодка. Мечтаеше да излезе в морето.
Сега тя стоеше до кухненската маса и се държеше за корема. Все още не му бе казала, но беше убедена, че е бременна. Както и можеше да се очаква. Бяха си говорили, че ще си родят дете, но въпреки това тя не бе сигурна какво мисли той, беше твърде потаен. Ако се родеше момче, тя вече знаеше как ще го кръсти. Тя искаше момче. Щеше да се казва Симон.
Беше слушала за мъже, които бият жените си. За жени, които търпят насилие от съпрузите си. Беше чувала такива истории. Не можеше да повярва, че той е един от тези мъже. Не можеше да повярва, че е способен да направи нещо подобно. Трябва да е било случайно, казваше си. „Помислил си е, че се занасям със Снори — реши тя. — Трябва да внимавам това да не се повтаря.“
Избърса лицето си и подсмръкна. Как само бе избухнал! Беше излязъл, но трябваше скоро да се върне и да я помоли за извинение. Не може да се държи така с нея! Не може! Не трябва! Объркана, тя влезе в спалнята, за да успокои дъщеря си. Момичето се казваше Микелина. Сутринта се беше събудила с температура и почти целия ден след това спа, все още спеше. Взе я на ръце и усети, че изгаря от температурата. Седна с детето в скута и започна да напява тихичко, все още зашеметена от боя.
Детето дишаше учестено. Малкият му гръден кош се повдигаше и снижаваше, носът му издаваше леко свистене. Личицето му беше огненочервено. Майката се опита да го разбуди, но детето не реагираше. Тя силно изпищя.
Дъщеря ѝ беше много болна.
2
Съобщението за откритите кости в „Тузалдаркверви“ бе прието от Елинборг. Бе останала последна в офиса и тъкмо си тръгваше, когато телефонът иззвъня. За момент се поколеба, погледна часовника, след това отново телефона. Беше поканила гости вкъщи за вечерта и цял ден си бе мислила за маринованото пиле тандури[7]. Изпъшка и вдигна телефона.
Елинборг беше на неопределена възраст, някъде между четиресетте и петдесетте, едро сложена, без да е дебела, и голяма любителка на добрата храна. Беше разведена и имаше четири деца, едно от които приемно, но то вече се бе изнесло от къщи. Бе се омъжила повторно за един автомонтьор, който я обичаше като че ли най-вече заради уменията ѝ да приготвя вкусна храна, и живееше с него и трите си деца в малка еднофамилна къща в „Граварвогур“[8]. Имаше диплома за геолог, но никога не беше упражнявала специалността си. Започна да работи в полицията на Рейкявик по заместване за през лятото, временно, но хареса полицейската работа и остана. Беше една от малкото жени сред разследващите полицаи.
Сигурдур Оли правеше страхотен секс със своята приятелка Бергтора, когато пейджърът му започна да пиука. Беше закачен на колана на панталона му, а той се валяше на пода в кухнята — оттам се разнасяше непоносимото пиукане. Оли знаеше, че то няма да спре, докато не се измъкне от леглото и не отиде да изключи пейджъра. Беше излязъл рано от работа. Бергтора се бе прибрала преди него и го посрещна с гореща страстна целувка. След едното идва и другото, та той заряза панталона си в кухнята, издърпа кабела на телефона и изключи мобилния. Но беше забравил пейджъра.
5
Местност на 12 км източно от Рейкявик. Името означава „Планината с мъховете“ и от 1987 г. има статута на самостоятелен град с името Мосфелсбайр.
7
„Пиле тандури“ е популярно индийско блюдо с пенджабски произход, представлява мариновано пиле, изпечено в пещ тандур — вид азиатска глинена печка.
8
Най-големият новозастроен квартал на Рейкявик, намира се в посока изток към Мосфелсбайр. Изграждането на квартала започва през 1980 г. и в голямата си част е завършен в началото на 90-те години. Кварталът има 14 подрайона. Името „Граварвогур“ произлиза от някогашно стопанство, което се е казвало Gröf (Грьов, „гроб, могила“) и означава „Заливчето при могилата“.