— Вече се обадих в Националния музей — каза Сигурдур Оли и се зачеса по главата, когато Ерлендур му хвърли бърз поглед. — Казаха, че ще пратят археолог. Той вероятно ще може да ни каже какво е това.
— Не трябва ли да извикаме и геолог? — попита Елинборг. — Да се произнесе за вида почва. За положението на костите в почвата. За земните пластове.
— Ти не можеш ли да ни помогнеш? — попита Сигурдур Оли. — Нали си учила точно това!
— Нищо не помня — отвърна Елинборг. — Знам само, че това, кафявото, е почва.
— А онзи не е на никакви два метра под земята — каза Ерлендур. — А на метър, най-много метър и половина. Погребан набързо. И както виждам, това са остатъци от тяло. Не е престоял много дълго тук. Това не е никакъв заселник, никакъв Инголвур[10].
— Инголвур? — попита Сигурдур Оли.
— Артнарсон — допълни Ерлендур за разяснение.
— Защо мислиш, че това е той? — попита областният лекар.
— Не, не мисля, че това е той — отвърна Ерлендур.
— Имам предвид — продължи лекарят, — че това може да е тя. Защо мислиш, че костите са на мъж?
— Добре де, нека е жена — каза Ерлендур и сви рамене. — Все ми е едно. Можеш ли да ни кажеш нещо за тези кости?
— Нищо не се вижда — рече докторът. — Най-добре да говорим, когато ги изровите от земята.
— Поне кажи мъж или жена? На каква възраст?
— Невъзможно е да се каже.
Висок мъж, облечен в исландски вълнен пуловер и джинси, обилно брадясал, с огромна уста и два жълти зъба, стърчащи над сивата брада, се приближи до тях и каза, че бил археологът. Погледа малко действията на експертите и настоятелно помоли да прекратят тази безсмислица. Двамата мъже с лопатките се поколебаха. Бяха облечени в бели комбинезони, с гумени ръкавици и носеха предпазни очила. Ерлендур си помисли, че в тоя вид можеха като нищо да бъдат и работници от някоя атомна централа. Те го погледнаха, очаквайки разпореждането му.
— Трябва да се разкопава отгоре, над него, за бога! — каза мъжът със слонските бивни и вдигна ръце към небето като за молитва. — Да не смятате да го изчоплите с тия лопатки! Кой всъщност ръководи нещата тук?
Ерлендур пристъпи напред.
— Тези кости не са археологическа находка — каза Слонските бивни и подаде ръка. — Скарпхедин се казвам, здравей, но по-добре е да се отнасяме с тях като с такава. Разбираш ли?[11]
— Изобщо не знам за какво говориш — отвърна Ерлендур.
— Костите не са лежали в пръстта повече от шейсет, седемдесет години. Дори може би по-малко. Върху тях все още има дрехи.
— Дрехи ли?
— Да, ето — каза Слонските бивни и посочи с дебелия си пръст. — И по всяка вероятност има и на други места.
— Аз си мислех, че това е плът — каза Ерлендур смутено.
— Най-разумното, което можете да направите сега, за да не повредим уликите, е да оставите моя екип да изкопае скелета по нашите методи. Експертите ви може да помагат. Трябва да оградим района отгоре и да копаем надолу към скелета. Спрете това чоплене на пръстта тук. Ние нямаме навика да си затриваме уликите. Дори само начинът, по който лежат костите, може да ни разкаже много неща. А онова, което ще намерим наоколо, може да ни даде някаква насока.
— Какво мислиш, че е станало тук? — попита Ерлендур.
— Не знам — отвърна Скарпхедин. — Прекалено рано е да гадаем. Трябва първо да изкопаем костите и да се надяваме, че ще открием нещо, което да ни е от полза.
— Дали пък не е някой останал навън и измръзнал до смърт например? И пръстта го е затрупала?
— Никой не потъва толкова дълбоко в земята — каза Скарпхедин.
— Значи, това е гроб.
— Така изглежда — отвърна Скарпхедин авторитетно. — По всичко личи. Да смятам ли тогава, че ние ще го копаем?
Ерлендур кимна.
Скарпхедин се отправи с големи крачки към стълбата и излезе от рова. Ерлендур го последва. Застанаха над скелета и археологът разясни как най-добре би било да се подходи към изравянето. Ерлендур хареса този човек, както и всичко казано от него. Скоро Скарпхедин вдигна мобилния си телефон и започна да звъни на хората от екипа си. През последното десетилетие той беше направил някои от най-значителните археологически открития и си разбираше от работата. Ерлендур реши да му се довери напълно.
Началникът на техническия отдел обаче беше на друго мнение. Вдигна голяма врява, задето разкопаването ще бъде възложено на археолозите, които си нямали понятие от разследване на престъпления. Най-бързо щяло да стане, ако се изкопае скелетът директно от стената, което щяло да осигури и достатъчно пространство, за да се огледат и положението на костите, и уликите, ако въобще има такива. Ерлендур слуша известно време жалването му, но беше взел решение Скарпхедин и неговите хора да се заемат с разкопаването на костите, макар и това да отнемеше повече време.
10
Инголвур Артнарсон е викинг, норвежки принц, първият заселник в Исландия. Вследствие на междуособици е обявен „извън закона“ в Норвегия и около 864 г. заедно с млечния си брат се заселва в Исландия на място, наречено от него „Пушещия залив“ — днешния град Рейкявик. — Б. пр.
11
В исландския език учтивата форма не се използва нито в разговорната, нито в официалната реч. — Б. пр.