— Нямам какво повече да ти кажа — отвърна Баура, но вече бе изгубила предишната си арогантност.
— Мисля, че го спомена единствено защото ти се искаше да говориш за него. Вътре, дълбоко в себе си.
— Що за глупости са това! — избухна старата жена. — Да не стана сега и психолог!
— Той е умрял шест месеца след изчезването на сестра ти. В смъртния акт не се споменава за самоубийство. Не се казва нищо за причината на смъртта. Вероятно защото е бил от прекалено знатен род, за да се регистрира като самоубийство. Внезапно починал в дома си, така е записано.
Баура обърна гръб на полицайката.
— Има ли някаква надежда да започнеш да ми говориш истината? — попита Елинборг и също се изправи на крака. — Каква е връзката с баща ти? Защо го спомена? Кой е бил бащата на детето на Солвейх? Той ли е бил?
Никаква реакция. Двете жени стояха в гостната на голямата къща на търговеца на едро и човек можеше почти да пипне тежкото им мълчание. Елинборг огледа стаята, всичките тия прекрасни предмети в нея, картините, на които бяха изобразени съпрузите, скъпите мебели, черния роял, снимка на Баура с председателя на Прогресивната партия[63] на видно място. „Каква пищност. И какво мъртвило“, помисли си тя.
— Нима всички семейства нямат по някоя тайна? — каза накрая Баура и отново обърна гръб на събеседничката си.
— Предполагам — отвърна Елинборг.
— Не беше баща ми — продължи Баура неохотно. — Не знам защо те излъгах за неговата смърт. Някак ми се изплъзна от устата. Ако искаш да се правиш на психолог, трябваше да кажеш, че дълбоко в себе си съм искала да ти кажа всичко. Толкова дълго съм мълчала, че когато започна да ми говориш за Солвейх, нещо се отпуши и се разтопи в гърдите ми. Не знам.
— Кой е бил?
— Племенникът му, братовият му син — каза Баура. — Във Фльоут. Случи се на едно от летните гостувания.
— Вие как разбрахте?
— Тя беше съвсем променена, като се върна от там. Мама… Майка ни забеляза веднага, а след като мина известно време, не можеше да се скрие повече.
— Тя каза ли на майка ви какво се е случило?
— Да. Баща ни замина на север. Повече нищо не знам. След като се върна, момчето беше изпратено извън страната. Трябва да се е говорело за това в провинцията. Дядо имаше голямо имение. И двама синове. Баща ми се преселил на юг, основал фирма и станал много богат. Беше последовател на Йонас от Хрипла[64], направо го обожаваше.
— А какво стана с племенника?
— Нищо. Солвейх каза, че го е направил против волята ѝ. Изнасилил я е. Родителите ми не знаеха какво да сторят, не искаха да го дават под съд поради всичкия шум и клюките, които щяха да последват едно такова дело. Момчето се прибра в страната след няколко години и заживя тук, в Рейкявик. Създаде и семейство. Умря преди около двайсет години.
— А Солвейх и детето?
— Искаха да пратят Солвейх да направи аборт, но тя отказа. Отказа да махне детето. И един ден просто изчезна.
Баура се обърна към Елинборг.
— Може да се каже, че това лятно гостуване във Фльоут ни съсипа. Съсипа ни като семейство. И със сигурност предопредели целия ми живот. Игра на криеница. Да се запази достойнството на семейството. Не можеше да се говори за това. Не биваше дори да се споменава. Майка ми се погрижи за това. Знам, че е разговаряла с Бенямин. Разяснила му е ситуацията. По този начин смъртта на Солвейх си остана само неин проблем. На Солвейх. Неин личен въпрос, неин избор. Временна загуба на разсъдък. С нас всичко си беше наред. Ние бяхме чисти и безукорни. Тя нещо бе мръднала и отишла да се удави в морето.
Елинборг гледаше възрастната жена и внезапно усети, че изпитва съчувствие към нея, мислейки си за лъжата, в която се бе превърнал животът ѝ.
— Тя сама си го направи — продължи Баура. — Нас това не ни засягаше. Беше си нейна работа.
Елинборг кимна с глава.
— Тя не лежи там в онова поле — каза Баура. — Тя лежи на дъното на морето и лежи там вече повече от шейсет ужасни години.
Ерлендур влезе в болничната стая и седна до Ева Линд, след като беше приказвал с доктора ѝ, който повтори думите си от преди — състоянието ѝ не е променено, само времето ще покаже какво ще стане оттук насетне. Ерлендур седеше до леглото на дъщеря си и се чудеше за какво да ѝ говори този път, но не можа да измисли нищо.
Времето минаваше. Реанимацията беше потънала в тишина и спокойствие. Покрай вратата преминаваше някой и друг лекар или санитар, обут в меки бели обувки, които поскърцваха на линолеума по пода.
63
Една от най-големите политически партии в Исландия. Основана е през 1916 година. Това е политическа партия на земеделците, чиято идеология се характеризира с либерализъм, евроскептицизъм и популизъм.
64
Йонас Йонсон, известен с името на родното си място и наричан „Йонас от Хрипла“ (1885–1968). Бил е учител и политик и един от най-влиятелните хора на XX век в сферата на исландската култура и политика. Първоначално педагог и автор на учебници, той става впоследствие председател на Прогресивната партия. Бил е такъв в продължение на десет години, както и министър на правосъдието от 1927 г. до 1932 година.