Неговите деца. Ева Линд и Синдри Снайр. Галени имена, които тя им била избрала. Той не усещал връзка с тях. Не усещал ролята си на техен баща, но разбирал отговорността, която имал. Разбирал задължението си спрямо децата и това нямало нищо общо с майка им или съвместния им живот. Казал, че желае да се грижи добре за децата, и искал разводът да бъде по взаимно съгласие. Тя отвърнала, че няма да има взаимно съгласие, вдигнала Ева Линд и здраво я притиснала до себе си. Разбрал тогава, че тя ще опита да използва децата, за да го задържи, и станал още по-убеден, че не може да живее с тази жена. Всичко било една огромна грешка от самото начало и той отдавна трябвало да се задейства. Нямал представа какво си бил мислел през цялото това време, но нещата трябвало да приключат час по-скоро.
Опитал се да я убеди да му позволи да взема децата за няколко дни през седмицата или през месеца, но тя категорично отказала, побесняла, казала му, че никога повече нямало да види децата, ако я напуснел. Тя щяла да се погрижи за това.
Тогава той си тръгнал. Изчезнал от живота на малкото двегодишно момиченце, което седяло на повитото си в пелени дупе и с гумена залъгалка в ръце гледало как той излиза през вратата. Малка бяла залъгалка, която проскърцвала, когато детето я захапело.
— Не го направихме както трябва — каза Ерлендур.
Това скърцане.
Отпусна глава. Помисли си, че някой от санитарите е минал покрай вратата на болничната стая.
— Не знам какво се случи с този човек — продължи Ерлендур толкова тихо, че почти не се чуваше.
Погледна дъщеря си в лицето, което бе станало спокойно, по-спокойно не го бе виждал преди. Чертите ѝ бяха някак по-ясни. Премести поглед към уредите, които поддържаха живота ѝ, после отново сведе очи към пода.
Седя така дълго време. После стана, надвеси се над Ева Линд и я целуна по челото.
— Той изчезна и мисля, че все още е изгубен. Дълго време е бил такъв и изобщо не съм сигурен, че ще успее някога да се намери. Ти нямаш вина за това. Това се случи, преди ти да се появиш. Мисля, че той все още търси себе си, но не знам защо, нито какво точно търси. Като че ли никога не ще успее да го намери.
Ерлендур пак погледна към Ева Линд.
— Освен ако не му помогнеш.
Лицето ѝ приличаше на студена маска в светлината на малката лампа на нощното шкафче.
— Знам, че ти го търсиш, знам и че ако някой може да го намери, то това си ти.
Обърна се, за да излезе от стаята, и видя бившата си жена да стои на вратата. Нямаше идея колко време беше стояла там или колко от това, което бе казал на Ева Линд, е чула. Бившата му жена носеше същото кафяво палто върху анцуга си, но беше на обувки с висок ток, което правеше облеклото ѝ нелепо. Ерлендур не се бе виждал с нея лице в лице повече от двайсет години и не можеше да не забележи колко се е състарила за това време, чертите на лицето ѝ бяха загубили остротата си, бузите ѝ бяха напълнели, имаше двойна брадичка.
— Отвратителна лъжа е това, което си казала на Ева Линд за аборта — избухна Ерлендур.
— Остави ме на мира! — отвърна Халдора.
Гласът ѝ също се бе състарил, бе станал хриплив. От прекалено пушене. Прекалено дълго време.
— За какво друго си излъгала децата?
— Махай се! — каза тя и се отдръпна от вратата, за да може той да мине покрай нея.
— Халдора…
— Махай се! — повтори тя. — Просто си върви и ме остави на спокойствие!
— И двамата искахме децата.
— Нима не съжаляваш? — каза тя.
Ерлендур не беше сигурен дали разбира въпроса ѝ.
— Мислиш ли, че те имаха за какво да дойдат на този свят?
— Какво се е случило? — промълви Ерлендур. — Как стана такава?
— Махай се! — каза тя. — Бива те в това. Тръгвай си! Изчезвай! Остави ме на спокойствие с нея!
Ерлендур втренчено я погледна.
— Халдора…
— Махай се, ти казвам — тя понижи глас. — Изчезни надалеч! Веднага! Махай се! Не искам да те виждам. Никога повече не искам да те виждам!
Ерлендур излезе от стаята и тя затвори вратата след него.
21
Сигурдур Оли приключи с търсенето в мазето тази вечер, без да успее да разбере кои други са наемали къщата в каменистото поле от Бенямин. Беше му обаче все едно. Чувстваше се щастлив, че може да се отърве от мазето. Когато се прибра вкъщи, Бергтора вече го чакаше. Беше купила червено вино, седеше в кухнята и си пийваше. Извади втора чаша и му я подаде.
— Не съм като Ерлендур — каза Сигурдур Оли. — Никога повече не ми казвай нещо толкова ужасно.