— Костите са лежали тук половин век. Няколко дена повече или по-малко са без значение — каза и с това въпросът беше приключен.
Ерлендур огледа строящите се нови постройки наоколо. Погледна нагоре към боядисаните в кафяво водни резервоари и натам, където знаеше, че се намира езерото Рейнисватн, после се обърна и се взря в ливадите отвъд новозастроената територия.
Четири храста, стърчащи над тревата на около трийсет метра разстояние, приковаха вниманието му. Тръгна към тях, стори му се, че са касисови храсти. Растяха един до друг в права линия на изток и докато поглаждаше кривите им голи клони, той се запита кой ли би могъл да ги засади тук, насред полето в ничия земя.
3
Археолозите пристигнаха, облечени в грейки и топли гащеризони, въоръжени със своите лъжици и лопатки, оградиха доста голямо пространство около изкопа над скелета и по времето за вечеря вече бяха започнали внимателно да отстраняват растителността от земята. Все още беше светло като посред бял ден, слънцето нямаше да залезе преди десет вечерта[12]. Бяха четирима мъже и две жени, работеха спокойно, без да бързат, внимателно преглеждаха всяка лопата пръст. Следи по земята от онзи, който бе направил гроба, явно нямаше — времето и изкопните работи ги бяха заличили.
Елинборг откри един геолог в катедрата по геология към университета, който прояви голямо желание да окаже съдействие на полицията и заряза каквото вършеше в момента, за да се яви при изкопа буквално половин час след като Елинборг разговоря с него. Беше на около четиресет, чернокос, слаб и с необичайно нисък и плътен глас, защитил докторат в Париж. Елинборг го заведе до стената от пръст в изкопа. Полицаите бяха разпънали платнище над стената, така че тя вече не се виждаше от преминаващите покрай мястото. Елинборг посочи на геолога къде да мине под платнището.
Голяма флуоресцентна лампа осветяваше околното пространство и хвърляше мъгляви сенки върху скелета в пръстта. Геологът не си даваше много зор. Огледа стената на ямата, взе шепа пръст и я разтроши. Сравни земния пласт около скелета с този над него и с този под него, провери и степента на уплътняване на пръстта около костите. Гордо каза, че веднъж вече бил викан по повод на убийство и бил помолен да изследва буца пръст, която била намерена на местопрестъплението, така че неговата помощ била от съществено значение. След това сподели, че били правени научни изследвания по криминология и геология, и значи, съществувало нещо като съдебна геология, ако Елинборг го разбра добре.
Тя слушаше дърдоренето му, докато накрая загуби търпение.
— Колко дълго е престоял в пръстта? — попита тя.
— Трудно е да се каже — отвърна геологът и зае поза на учен. — Няма да е било дълго.
— Колко дълго време е „недълго“ в геологията? — попита Елинборг. — Хиляда години? Десет?
Геологът я погледна.
— Трудно е да се каже — повтори той.
— С други думи, трудно е да се каже каквото и да било?
Геологът отново погледна Елинборг и се усмихна.
— Извинявай! Бях се замислил. Какво искаш да знаеш?
— Колко време?
— А?
— Е лежал той тук — изпъшка Елинборг.
— Бих предположил някъде между петдесет и седемдесет години. Трябва да направя някои по-подробни изследвания, но това е първото, които ми хрумва. Плътността на почвата… Във всички случаи е изключено това да се окаже заселник или някоя езическа могила.
— Това го знаем — каза Елинборг, — има остатъци от дрехи…
— Зелената линия тук — продължи геологът и посочи зеленикавия пласт почва най-отдолу в стената на изкопа, — това е глина от ледниковата епоха. Тези линии, които се появяват периодично — добави той и посочи по-нагоре в почвата, — са пластове от вулканична пепел. Тази най-горе е от края на петнайсети век. Това е най-плътният вулканичен пласт в областта на Рейкявик от времето след „поемането на земята“[13]. А тук са по-стари слоеве, от изригванията на Хекла[14] и Катла[15]. Тук пък вече сме се върнали много хиляди години назад във времето. Разстоянието до ниския твърд пласт е малко, както виждаш ето тук — каза той и посочи към голямата скала в изкопа. — Това е Рейкявикският долерит[16], който обхваща цялата местност около града.
— В сравнение с цялата тая история гробът е бил изкопан преди една милионна от секундата.
12
Това е периодът, в който денят нараства, докато настъпят „белите нощи“ (почти през целия юни слънцето е над хоризонта в Исландия). — Б. пр.
13
С това понятие се определя периодът от 874 г. (заселването на Инголвур Артнарсон в Исландия) до 930 г., когато е основан Алтингът — Народното събрание в Исландия, и с това се слага началото на държавността. Алтингът е най-старият работещ парламент в света.
14
Хекла е най-големият действащ и до днес вулкан в Исландия. Името означава „наметало, расо“ и се свързва със снежната шапка на планината, която се задържа целогодишно. Вулканът е висок 1491 м и има регистрирани над 18 големи изригвания през последното хилядолетие. Честотата на изригване е на около 50 години и най-дългата като време ерупция е продължила над 2 години. В средата на XX в. изригването на Хекла е било толкова мощно, че се образувал стълб от вулканична пепел, висок 30 километра. През средните векове Хекла добива митична слава в Европа — смятало се, че това били дверите на Ада, а в шума от недрата на вулкана чували стоновете на прокълнатите души.
15
Един от големите действащи вулкани в Исландия, намиращ се под ледника Мирдалсйокутл. Двайсет големи изригвания са документирани между 930 г. и 1918 г. с интензитет 4–6 степен (максималната степен е 8).
16
Твърда скала с вулканичен произход, подобна на базалт, но съдържа кристали, което показва, че е изстивала по-бавно от базалта. Образувала се е през терциерната епоха, преди около 60 милиона години.