23
Часът клонеше към десет и на каменистото поле започна да захладява. Ерлендур попита Микелина дали не би искала да влязат в колата му. Или да си поговорят по-обстойно сутринта на следващия ден. Ставало вече късно и…
— Да седнем за малко в колата — каза старата жена и тръгна.
Вървеше бавно и при всяка стъпка с кривия си крак силно се накланяше наляво. Ерлендур вървеше малко пред нея, заведе я до колата и ѝ помогна да се качи. После мина пред автомобила от другата страна. Не разбра как Микелина беше успяла да дойде на каменистото поле, малко вероятно бе да кара превозно средство.
— С такси ли дойде до тук? — попита той, когато седна зад волана.
Запали двигателя. Той още не бе изстинал и съвсем скоро купето се затопли.
— Симон ме докара — каза жената. — Той скоро ще дойде да ме прибере.
— Опитвахме се да съберем информация за хората, които са живели тук, в полето. Предполагам, че това сте били вие, ти и твоето семейство. Някои от историите, които ни разказаха все възрастни хора, естествено, са доста странни. Като тази за газостанцията при Хлемур.
— Той ѝ се подиграваше за газостанцията — отвърна Микелина, — но не мисля, че тя е била зачената там в някаква оргия по повод края на света, както той казваше. Напълно е възможно той самият да е бил заченат там. Мисля си, че по някое време някой му е натривал носа с това, дори са го подигравали. Може би когато е бил дете, а може и по-късно, и той насочи всичко срещу нея.
— Значи, ти мислиш, че баща ти е заченат в газостанцията?
— Той не ми беше баща — каза Микелина. — Моят баща е загинал. Бил е рибар на лодка и майка ми го е обичала. Това беше едничкото ми утешение, когато бях малка. Че онзи тип не ми беше баща. Ужасно ме мразеше. Сакатата. Разболяла съм се на тригодишна възраст и съм се парализирала. Не можех да говоря. Той мислеше, че съм идиот. Наричаше ме малоумна. Винаги съм била нормална умствено. Винаги. Но тогава не получавах никаква помощ или рехабилитация, нещо, което сега се смята за абсолютно задължително. Не говорех, защото живеех в постоянен ужас от този човек. Не е никаква новост, че деца, които живеят в лоши условия, стават мълчаливи и дори губят способност да говорят. Мисля, че това ми се беше случило. Много по-късно започнах да ходя и да говоря. Започнах и да уча. Завършила съм университета. Имам диплома по психология.
Старата жена замълча.
— Не успях да разбера кои са били неговите родители — продължи след малко тя. — Търсих ги. Исках да разбера какво му се бе случило. Опитах се да изровя нещо за детството му. Бил е работник по стопанствата тук и там, последно в Кьоус по времето, когато са се срещнали с майка ми за първи път. През онази част от детството си, за която се интересувам най-много, е раснал в Мирасисла[69], в малко стопанство, което се е казвало „Мелюр“. То вече не съществува. Семейството, което е живеело във фермата, е имало три деца, но са приемали за гледане и други срещу заплащане от общината. Не е толкова далеч времето, когато провинциите тук са били пълни с нуждаещи се от издръжка и попечителство. Това семейство е било известно със суровото си отношение към безпризорните. Хората от съседните стопанства са говорели за това. Имало е и съдебен процес, повдигнат срещу семейството от „Мелюр“ по повод смъртта на дете, дадено за отглеждане при тях, което умряло от недохранване и жестоко отношение. На детето била направена аутопсия във фермата при много странни обстоятелства, дори за порядките на онова време. Било е осемгодишно момче. Свалили таблата на една врата от пантите и извършили аутопсията върху нея. Червата изплакнали направо в рекичката до стопанството. Стигнали до извода, че момчето било подложено на „ненужно грубо отношение“, както го наричали по онова време, но не установили дали е умряло вследствие на това отношение. Той е бил свидетел на цялата история. Може и да са били приятели. По същото време е бил приемно дете в „Мелюр“. За него се споменава в приписките по делото — недохранен, с рани по гърба и краката.
Жената замълча. След малко каза:
— Не търся оправдание за поведението му към нас. Не съществува оправдание за такова нещо. Исках просто да знам кой е той.
Тя отново замълча.
— А майка ти? — попита Ерлендур.
Усещаше, че Микелина иска да му каже всичко, което смята, че има значение, но че ще го направи по нейния си начин. Той не искаше да я притиска, жената трябваше да получи необходимото ѝ време, за да разкаже историята си.
69
Административен окръг в Западна Исландия, територията му обхваща 3270 кв. километра. До 1959 г. е бил самостоятелен избирателен район, който е изпращал свой депутат в исландския парламент, сега е в състава на Западния избирателен район. Името означава „тресавище“.