Тази зима Гримур не удостои майка им дори с поглед. От време на време се обръщаше към нея колкото да ѝ подхвърли някоя обида. Вече не спяха в едно легло. Майка им спеше със Симон, а Гримур искаше само Томас при себе си в спалнята. Всички освен Томас забелязаха, че през зимата коремът на майка им става все по-издут, докато накрая щръкна като някакъв горчиво-сладък спомен за случилото се през лятото и зловещо предупреждение за това, което щеше да се случи, ако Гримур изпълнеше заканите си.
Тя се опитваше, колкото можеше, да омаловажава сериозността на положението си. Гримур редовно я заплашваше, казваше ѝ, че нямало да ѝ позволи да задържи детето. Понякога ѝ говореше, че ще го убие при раждането, че щяло да стане идиот като Микелина и най-добре би било да го пречука веднага. Проклета американска курва, казваше. Но през тази зима не ѝ налиташе. Мълчеше си и се промъкваше около нея безшумно, като хищник, който се готви да нападне жертвата си.
Тя се опита да говори с него за евентуален развод, но той ѝ се изсмя. Майка им не обсъждаше положението си с хората в Гувунес и криеше бременността си. Може би до края си мислеше, че когато му дойде времето, Гримур няма да изпълни заплахите си, ще се убеди, че са безсмислени, и въпреки всичко ще стане баща на детето.
Накрая реши да прибегне към отчаяни действия. Не за да си отмъсти на Гримур, макар и да имаше многобройни причини за това, ами за да предпази себе си и детето, което носеше под сърцето си.
През тази трудна зима Микелина усещаше силно нарастващото напрежение между майка ѝ и Гримур. Забеляза и у Симон промяна, която будеше у нея не по-малка тревога. Открай време изключително привързан към майка си, сега той почти не се отделяше от нея, след като се върнеше от училище и тя приключеше работа. Беше станал много по-нервен след връщането на Гримур през онова мразовито есенно утро. Гледаше да избягва баща си колкото можеше и притесненията му по повод майка му ставаха все по-силни от ден на ден. Микелина го чуваше понякога да си говори сам, а друг път ѝ се струваше, че той говори на някого, когото тя не вижда и няма как да бъде в дома им, някой, който не съществуваше. Чуваше го от време на време да говори на глас за това, какво трябвало да предприеме, за да защити майка си и детето, което тя носеше от приятеля му, от Дейв. Как било негов дълг да пази майка си от Гримур, да спаси живота на детето. На друг не можело да се разчита. Приятелят му Дейв нямало да се върне никога повече. Симон приемаше много сериозно заплахите на Гримур. Вярваше напълно, че бебето няма да получи шанс да живее, че Гримур ще го вземе и те повече няма да го видят, че Гримур ще го занесе в планината и ще се върне без него.
Томас беше мълчалив, както и преди, но през зимата Микелина забеляза промяна и у него. След като Гримур забрани на майка им да спи в семейната спалня, той започна да взема Томас при себе си. Майка им бе изгонена да спи в леглото на Томас, което беше малко и неудобно за нея. Микелина не знаеше какво Гримур говори на Томас, но брат ѝ започна да се държи с нея по съвсем различен начин. Не искаше да прави нищо с нея, отдалечи се и от Симон, с когото бяха толкова близки. Майка им се опитваше да приказва с Томас, но той винаги избягваше разговора, винаги беше сърдит, мълчалив и безпомощен.
— Симон е станал странен — чу тя един път Гримур да казва на Томас. — Станал е странен също като майка ти. Пази се от него! Пази се да не станеш като него, защото и ти също ще станеш странен.
Микелина чу веднъж майка им да говори с Гримур за бебето и това бе единственият път, когато той ѝ позволи да изкаже мнението си. Поне за друг подобен случай Микелина не знаеше. Майка ѝ вече бе много напълняла и Гримур ѝ забрани да работи в стопанството на Гувунес.
— Ще напуснеш работа и ще им кажеш, че трябва да се грижиш за семейството си — чу го Микелина да казва.
— Но ти би могъл да им кажеш, че детето е твое — отвърна майка им.
Гримур се изсмя.
— Би могъл!
— Я млъквай!
Микелина забеляза, че Симон също подслушваше.
— Какво ти пречи да кажеш, че детето е твое? — с умолителни нотки в гласа попита майка им.
— Не си го и помисляй! — отвърна Гримур.
— Не е необходимо никой нищо да знае. Не трябва никой нищо да разбира.
— Много е късно да се оправят нещата сега. Трябвало е да мислиш за това, когато си се въргаляла в мъха с американското животно.
— Бих могла да дам детето за отглеждане — внимателно каза майка им. — Не съм единствената в това положение.