АНДИ МАКДЕРМЪТ
ГРОБНИЦАТА НА
ПРОЛОГ
Заливът на Кадиз
На сто мили от южния бряг на Португалия се крие една от най-големите тайни в човешката история.
Засега тя ще си остане скрита, пазена от друга тайна, която има много по-съвременен произход.
* * *
Официално гигантската шестокрака плаваща платформа се водеше радарна станция и бе заведена под номер SBX-2. Тя бе получила прякора Тадж Махал заради огромния бял радарен купол, който се извисяваше над горната й палуба. Високотехнологичната грамада, собственост на американския флот, имаше обхват от хиляди мили. Както беше обявено, целта й бе да наблюдава Северна Африка и Близкия изток за изстрелването на балистични ракети. И наистина станцията бе напълно оборудвана с всичко необходимо за извършването на тази дейност.
Но всъщност не това бе действителната причина за нейното съществуване. Истината се криеше на осемстотин фута под водата.
Петнайсет месеца по-рано, точно под сегашното местонахождение на SBX-2, бе открита цитаделата, която лежеше в сърцето на изгубената Атлантида – древната цивилизация, чието съществуване бе считано просто за безпочвена легенда. Въпреки че единствената видима постройка, огромният храм на Посейдон, беше унищожена, радарните проучвания бяха разкрили много повече находки, погребани под затлаченото с тиня морско дъно. Когато най-накрая откриването на Атлантида се оказа свързано с конспирация за унищожаването на две трети от човечеството чрез биологично оръжие, и заговорът бе разкрит, западните правителства се събраха и решиха, че трябва да запазят в тайна не само обстоятелствата около разкриването на древния град, но и самото му съществуване. Поне докато не бъде скалъпена някоя по-благоприлична история за неговото откриване и не бъде елиминирана всяка възможност за евентуалното повторно осъществяване на смъртоносния план.
И докато SВХ се издигаше гордо на фона на синьото небе в недрата й учени и археолози проучваха терена в пъпна тайна под прикритието на Агенцията за световно наследство (АСН), организация на ООН, създадена година преди това с цел локализиране – и обезопасяване – на древни селища като Атлантида. Средната дясна подпора на гигантската радарна платформа бе превърната в подводно укритие, а една част от понтона в основата й бе отворена към морето. Защитени от бетонни стени с дебелина шест фута, учените от АСН можеха спокойно да провеждат изследванията си, без намеса от външния свят.
Но не и тази нощ.
* * *
— Исусе – изсъска през зъби директорът на експедицията Бил Рейнс, като се вкопчи в парапета след поредното накланяне на платформата. Станцията беше толкова огромна и толкова добре стабилизирана, че дори атлантическите бури трудно успяваха да я разклатят.
Явно тази буря бе много по-силна от обичайното.
Единият от двата яркожълти двуместни подводни модула се залюля на веригите си, докато се опитваха да го извадят над водата. Рейнс го наблюдаваше разтревожено. Другият модул близнак вече бе изваден и застопорен на док, но ако условията продължаваха да се влошават, съществуваше опасност люлеещият се модул да се превърне в неконтролируемо махало, което да се разбие право в основите на платформата.
— Укротете тази проклетия! – заповяда той. Двама от неговите хора се втурнаха да изпълнят нареждането, залитайки по пода, който се люлееше под краката им. Те изчакаха модулът да се приближи към тях, след което закачиха едната верига с корабна кука, забавяйки движението му. Опасното люлеене се забави и операторът на лебедката издигна модула в позиция над палубата, където към корпуса му бързо бяха прикрепени още вериги, за да го обезопасят.
— Чудесно! Добра работа, момчета! – извика Рейнс, като въздъхна облекчено. Вече и двата подводни модула се намираха в безопасност на палубата, което означаваше, че за днес бяха приключили с работата. В повечето случаи за него това би било сигнал да се изкачи на главната палуба и да се наслади на една пура.
Но не и тази вечер. Той нямаше никакво намерение да си показва носа навън; щеше да го направи само в случай, че се наложи. За миг изпита прилив на съжаление към морските пехотинци, които бяха разположени по платформата. Те трябваше да я охраняват, независимо от метеорологичните условия. Горките копелета.
Като се изключи неочакваната драма, денят бе преминал сравнително добре. Сонарът с висока резолюция, който картографираше цитаделата, изпреварваше сроковете, а първите разкопки вече бяха дали резултати – открити бяха артефакти от цивилизацията на Атлантида, които имаха едновременно историческа и парична стойност. Въпреки че не Рейнс бе открил Атлантида, той вече беше осъзнал, че със сигурност ще бъде човекът, който пръв я е проучил.