Докато се приближаваха към тях, Нина и Чейс бързо наложиха на лицата си любезни маски.
— Нина – каза Амороз, – това е най-новият неизпълнителен директор* на АСН Ричард Юен Шуан.
[* Неизпълнителен, или „външен директор”; не е член на борда и не принадлежи към мениджърския екип на фирмата, но има големи правомощия: съдейства за развитието на фирмената стратегия, наблюдава работата на висшите фирмени мениджъри и има право да определя заплащането им, както и да предлага замяната им с други лица – Б. ред.]
— Приятно ми е, господин Шуан – каза Нина, като протегна ръка. Лицето на Амороз замръзна, а Далтън издаде още един сподавен кикот.
— Всъщност – каза Чейс, като се намеси преди Амороз да успее да я поправи, – според китайската традиция най-напред се казва фамилното име. Прав ли съм, господин Юен?
— Точно така – кимна Юен. Той се усмихна на унизената Нина. – Хей, не се притеснявайте. Аз обаче няма да объркам името ви, защото вече го знам.
Нина примигна.
— Така ли?
— Доктор Нина Уайлд, оперативен директор на АСН. Историк, археолог, изследовател… и откривател – каза той с патос. – Прочетох всичко за вас. – Той разтърси ръката й.
— Ами благодаря – успя да отговори тя, поразена. – с какво се занимавате, господин Юен?
Юен се ухили.
— Наричайте ме Рич*. Щото съм такъв! – Той се разсмя силно на собствената си шега. – Занимавах се с телекомуникации – все още се занимавам, притежавам сателити, телефонни компании, най-големият интернет доставчик в Китай – но напоследък влагам капитал в най-различни предприятия. Защо не, по дяволите, мога да си го позволя! Имам завод за микрочипове в Швейцария, дори си купих диамантената мина на Рене в Ботсвана. Трябваше да я задържиш, Рене, добивът нарасна до небето! А ето защо се заинтересувах от диамантите – той се обърна към жената, която тихо стоеше зад него и я улови за лявата ръка. Вдигна я, за да покаже един огромен диамантен пръстен. – Мога ли да ви представя красивата си съпруга от шест месеца? София – лейди Блекууд.
[* Умалително от Ричард, но също и rich (англ.) – богат. – Б.пр.]
— Съпруга ли? – почти излая Чейс. Нина му хвърли неодобрителен поглед.
— За мен е удоволствие да се запознаем – каза София с отчетлив британски акцент.
Юен и представи останалите, като се спря, когато стигна до Чейс.
— Мисля, че досега не сме се срещали, господин…
— Чейс. Еди Чейс.
— Добре… Еди. А това е моята…
— Срещали сме се.
Сега беше ред на Нина да излае:
— Какво?
За пръв път изражението на София се промени, на лицето й разцъфна колеблива усмивка и тя вдигна дясната си ръка.
— Здравей, Еди. Мина много време.
— Да. – Чейс не отвърна на усмивката й, нито се здрависа с нея. След миг тя свали ръката си, а усмихнатото изражение премина в наранено разочарование. – Виждам, че добре си се погрижила за себе си. – Той се обърна към Юен. – Успех в брака, Дик. Извинете ме. – Той се обърна към вратата.
София пристъпи напред и го докосна с ръка. Той се спря, но не се обърна.
— Еди, аз…
Чейс остана на мястото си за секунда, после се устреми към изхода.
— Еди! – извика Нина, без да разбира какво се случва. Нещо у Чейс се беше променило – гласът му, дори стойката му, – но тя не можеше да разбере какво точно. – Къде отиваш?
— Да пикая – излая той през рамо, докато се отдалечаваше.
Нина остана вторачена в него, като бузите й бавно поруменяха от унижение.
— Аз… Ужасно съжалявам за това – заекна тя, като отпи солидна глътка от шампанското си, за да се успокои.
Юен сви рамене.
— Не се притеснявайте, нищо лошо не е станало. – Той се обърна към София. Нина очакваше да я попита откъде познава Чейс, но вместо това той просто каза: — Добре ли си? – Тя кимна. – Хубаво. Както и да е. Доктор Уайлд… Нина? – Нина кимна. — Наистина се радвам да се запозная с вас. Очарован съм от работата ви. Знам, че сте открили някои неща, които АСН предпочита засега да държи в тайна, но аз си умирам да разбера какви са следващите древни чудеса, които смятате да откриете!
Нина се поколеба, преди да отговори. Като един от многобройните външни директори, които АСН имаше по цял свят, най-вече за да се улеснят връзките и да се смажат политическите колела в държавите, където подкрепяните от ООН археологически проучвания щяха да се приемат с подозрение, Юен сигурно не знаеше истинската причина, поради която бе създадена АСН. В информацията, която му бе дадена, сигурно липсваха доста елементи. Пълните подробности по откриването на Атлантида бяха известни само на сравнително ограничен кръг от хора. От друга страна той явно бе намекнал, че знае за нея…
Тя реши да играе на сигурно и да избегне всякакво споменаване на Атлантида. Колкото и да й се искаше да разтръби откритието си пред света, тя знаеше, че това не може да стане докато АСН и правителствата, които я подкрепяха, не стигнеха до споразумение, че моментът е дошъл. Разгласяването на това колко близо са били пет милиарда души до пълно унищожение чрез генетично модифицирана чума можеше да причини безброй проблеми.