Но настоящият й проект далеч не бе толкова спорен. И ако в този случай тя реално откриеше истината за предполагаемия мит, веднага щеше да получи пълно признание за своите заслуги…
— Ами, всъщност – започна тя, – търся гробницата на Херкулес.
Далтън повдигна вежди.
— Героят от гръцката митология?
— Същият.
— Простете, ако наблягам на нещо очевидно — каза Далтън с леко саркастичен тон, – но щом е митологичен, как може да има гробница?
— Всъщност — намеси се София, което накара всички мъже да я погледнат изненадани, че тя има какво да каже, – много личности от гръцката митология имат гробници. За гърците е нямало никакво значение дали в гробниците е погребано материално тяло – те са наподобявали до голяма степен храмовете, места, където хората са можели да отдадат почит.
— Точно така – каза Нина с леко високомерие. – Много добре сте информирана, лейди… Лейди Блекууд ли да ви наричам или…?
— Просто София, ако обичате.
— Обръщаме се към нея с „лейди”, когато искаме да впечатлим наивниците – обади се мазно Юен. – Ще се изненадате като разберете колко добре се отразява на една сделка присъствието на британски аристократ. Това е основната причина да се оженя за нея! – Той отново се засмя, но по начин, който подсказа на Нина, че не всичко в изявлението му е шега.
— Ползите от класическото образование – обясни София на Нина. Дебелашкият хумор на мъжа й или не я притесняваше, или се беше научила много добре да прикрива чувствата си. – Но ако трябва да бъда откровена, занимавала съм се повече с латински, отколкото с гръцки. Моля, продължете за гробницата на Херкулес.
— Да, добре – Нина допи шампанското си и махна с чашата към преминаващия наблизо сервитьор. Той гладко се плъзна към нея и я напълни отново. – Както каза София, много личности от гръцката митология имат свои гробници. Херкулес – или Херакъл, както е оригиналната, гръцка форма на името, – всъщност се отличава с доста необичайната липса на гробница. Поне досега не е открита такава – добави театрално тя.
— И вие смятате, че сте я открили? – попита Юен. Арогантната шеговитост внезапно се беше изгубила, въпросът му беше зададен с напрегнат тон.
— Ами… колкото и да ми се иска да кажа да, боя се, че не съм. Все още не. От няколко месеца съпоставям открити следи, но досега не съм успяла да открия точно местоположение. Но въпреки това се надявам, че това скоро ще се промени!
— И къде сте намерили тези следи?
Въпреки изпитото шампанско. Нина си припомни, че трябва да запази дискретност.
— За нея се споменава в някои древногръцки пергаменти от архивите на… един частен колекционер. – Не спомена фактите, че пергаментите включваха и „Хермократ”, изгубената творба на гръцкия философ Платон, свързана с Атлантида, и че „частният колекционер” всъщност бе тайно общество, готово да убива, за да попречи повторното откриване на древната цивилизация. – миналата година АСН успя да постигне уговорка да проучи колекцията. Е, поне снимки на документите. Въпреки че утре ще се срещна с един човек, за да си уредя разглеждането на оригиналните пергаменти.
Юен изглеждаше заинтригуван.
— Смятате ли, че оригиналите ще ви разкрият нещо, което не можете да намерите във фотокопията?
Преди да отговори, Нина отпи още една глътка от шампанското.
— Да, определено! В това е смисълът на археологията – да се занимава с истинските неща, а не просто да разглежда картинки. Отиването на самото място на откритието или работа с физическия обект, нещо, което можете да държите в ръце – разликата е огромна. Виждате нещата в съвсем различна светлина.
Юен кимна замислено, а Корвус каза:
— Но като оперативен директор сигурно имате много възможности за работа на терен?
— Боя се, че не – каза Нина и поклати глава. – По-голямата част от времето си прекарвам на бюро или в различни делови срещи. – А след като изгубиха в бурята платформата, която проучваше Атлантида – дори цялото си време. Повечето от проектите на АСН бяха стопирани заради очакването на резултатите от разследването. – Което, от друга страна, си има своите предимства. Като това! “– Тя посоки разкоша, който ги заобикаляше. – Благодаря ви, че ни поканихте.
— Реших, че е настъпил моментът за издигане престижа на АСН – каза Корвус, като се усмихваше.