Юен също й се усмихна, въпреки че неговата усмивка бе по-хитра.
— Ами тогава ви желая успех в търсенето на вашата гробница. – Той хвърли един поглед през рамо към съседната групичка хора. – Ще трябва да пообиколя наоколо. Рене, благодаря за поканата и, Вик, не забравяй да ме поканиш в Белия дом! Да вървим, Соф.
— Беше ми приятно – каза София на Нина, преди Юен да я улови за ръката и да я отведе.
— Дребен негодник — промърмори Далтън, след като те си тръгнаха. – Не ме интересува колко милиарда има, пак си е задник. Пак, мамка му! Но знае как да си избира съпруга.
— Голям късмет е извадил да открие нещо толкова съвършено – съгласи се Корвус. Той се обърна към Нина. – Ами вие, Нина? Смятате ли да се ожените с Еди?
Нина, хваната неподготвена от въпроса, побърза да отпие още една глътка шампанско, преди да отговори.
— Ами, не знам. – Въпреки че след изпълнението на Чейс тази вечер, това едва ли влизаше в непосредствените й планове.
Тя се огледа наоколо, чудейки се дали той няма да се появи отнякъде, след като София вече я няма. Но от него нямаше ни следа. Тя реши да го потърси и да му покаже колко е ядосана от поведението му.
Но чак след като довърши питието си.
* * *
Чейс обикаляше безцелно „Императорът на океана”. Идването на приема не беше добра идея, особено при новопридобития от Нина манталитет на всевластна шефка – и да срещне точно София тук…
Дори не искаше да мисли за нея. Тя беше част от миналото му, което си мислеше, че успешно е забравил. Очевидно не беше така.
Той излезе на кърмовата палуба и забеляза с облекчение, че тук има съвсем малко хора. Студеният вятър ги подтикваше да стоят вътре. Той се запъти към парапета на прикрепената към яхтата платформа с басейн, за да погледа отново Манхатън и изведнъж чу, че някой го вика по име. Той се огледа наоколо.
— Мат?
— Здрасти, Еди! – Мат Трули се приближи към него. Тантурестият австралиец с щръкнала коса, облечен с къси до коленете панталони и хавайска риза, изобщо не изглеждаше на мястото си сред останалите гости. Той разтърси ръката на Чейс с неподправен ентусиазъм. – Не съм те виждал от векове! Как си, друже?
— Добре, благодаря. Какво правиш тук?
Трули махна с ръка към мостика на яхтата.
— Сега работя за тоя шеф.
— Корвус?
Трули кимна.
— Обикновено работя на Бахамите, но дойдох в Щатите, защото утре отивам на семинар в Масачузетския университет. Бях доста изненадан, когато получих поканата, но си помислих, какво пък толкова, безплатна пиячка! – той надигна чашата си.
Чейс осъзна, че няма питие, а и наоколо не се виждаше никой от сервитьорите, за да му даде чаша. Нищо, и без това не му се пиеше повече. За разлика от Нина…
— Значи все още си в бизнеса с подводници?
— Аха. След като бизнесът на Фрост потъна, започнах да работя за Рене, проектирах подводни хотели.
Чейс му хвърли скептичен поглед.
— Подводни хотели?
— Смей се, друже, но те ще бъдат следващия голям хит. – увери го Трули. – Вече са страшно популярни в Дубай, а и моите проекти? Те са модулни, така че можеш да си ги сглобиш навсякъде, където пожелаеш. Събуждаш се на сутринта поглеждаш през прозореца и бам! Навсякъде щъкат риби! Рене всъщност доста поживя в прототипа на Бахамите. Много яко. И аз не бих отказал, но ми излиза малко скъпичко.
— Знам какво имаш предвид – каза печално Чейс, като погледна към Манхатън.
— Както и да е – продължи Трули, – вече съм изчислил и завършил всичко по хотелските модули. Сега работя по нещо много по-яко. – Изведнъж лицето му придоби стреснато изражение. – Само дето не мога да говоря за това. Строго секретно, нали се сещаш?
Чейс му се усмихна леко.
– Тайната ти е на сигурно място при мен.
— Е, наздраве, друже. Ще ти кажа само едно нещо – направо е жестоко! Нали се сещаш за подводниците, които строях за Фрост, бяха като булдозери? Това е повече като Ферари. Ще бъде фантастично! Стига да накарам негодника да заработи както трябва. – Той отпи една глътка и се облегна на парапета на кърмата. – Ами ти, друже? Как се сдоби с покана за тази веселба?
— Дойдох с Нина. Тя имаше покана, не аз.
Трули го погледна с любопитство заради острия му тон, но не го изкоментира. Вместо това каза:
— Значи вие двамата сте…? – Чейс кимна утвърдително. – Иха, жестоко!
— Не се въодушевявай толкова; нито сме женени, нито нищо. Честно казано, не съм съвсем сигурен какви сме в момента.
— До-обре-е… Значи тя работи за АСН?
Аха. Както и аз.
— Ясно. С какво се занимаваш?
Чейс изпъшка, преди да отговори.
— Ами повечето време си натискам задника на бюрото и се побърквам от скука. Официалният ми пост е „асистент на оперативния директор”, действителната ми работа е да пазя Нина, когато работи на терен, но тъй като повече от година тя не е излизала на терен, по цял ден няма какво да правя. – В думите му прозвуча повече горчивина, отколкото бе възнамерявал да вложи.