Един разтревожен съсед бе чул стрелбата и веднага се беше обадил в полицията. Не след дълго униформените се появиха и откриха София, завързана на дивана, и пред нея триумфиращата Нина с насочен пистолет. Когато по-късно се появиха ФБР и Вътрешна сигурност, между тях възникнаха търкания във връзка с това кой да задържи най-търсения терорист, но бързо стигнаха до консенсус, че ще решават въпроса, след като заключат София в килия. Докато й закопчаваха белезниците, тя хвърли един последен изпълнен с омраза поглед към Нина и Чейс. След това бе изведена навън, оставяйки двамата да съзерцават разбития си апартамент.
— И така – каза Чейс, като прегърна Нина през раменете – дали има някаква възможност да получа кафе? – посочи разбитата кафе машина, която се търкаляше на пода.
— А, Явно няма. Защо взе нея, а не Фидел? Най-накрая щеше да се отървеш от грозния негодник.
— Не е чак толкова лош. Реших да му дам втори шанс. – Чейс схвана намека.
— Е, може да е за добро. Кафето и без това ще ме държи буден цялата нощ.
— Сещам се за едно друго нещо, което също ще те държи буден цяла нощ – подразни го Нина.
Той немощно повдигна счупената си ръка.
— Какво, в това състояние ли?
— О, ти просто ще си лежиш, аз ще свърша цялата работа. Виждаш ли? Нова поза.
Те се спогледаха и едновременно избухнаха в буен смях. Напрежението осезаемо спадна.
— О, Господи – каза най-после Чейс. – Не мога да повярвам, че успяхме. След всичко, което се случи, ние оцеляхме. Все още сме живи.
— И все още сме заедно.
Той я погледна в очите и се усмихна.
— Да, все още сме заедно. Отново.
Нина се накани да каже нещо, но се спря.
— Какво? – попита Чейс.
— Просто си мислех…
— За какво? _
— За онзи твой въпрос. Когато бяхме на кораба каза, че няма смисъл да го задаваш.
— И какво?
— Ами вече не сме на кораба.
— Но нали и двамата знаем какъв ще бъде отговорът – каза Чейс с лукава усмихна.
Аз знам! Но… – Нина също се усмихна. – Искам да те чуя как го задаваш.
— Наистина ли?
— Да.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
— Добре тогава – Чейс бавно и вдървено се изправи, след което внимателно се отпусна на едно коляно пред нея. Леко премигна от болка, когато се обадиха многобройните рани и натъртвания. – Ох, гръм и мълния как боли!
Нина вдигна развеселено вежди.
— Това не са точно думите, които очаквах да чуя, щом мъжът, когото обичам, падна на колене пред мен…
— А какво ще кажеш за това? Нина Уайлд… – Той я хвана за ръката и я погледна в очите искрено и влюбено. – Ще се омъжиш ли за мен?
Нина се усмихна и за миг се направи, че се колебае. Но Чейс беше прав.
И двамата много добре знаеха какъв ще бъде отговорът.
КРАЙ
Andу МсDermot — Тhe tomb of Hercules (2оо8)
Анди МакДермът — Гробницата на Херкулес
Ааглийска. Първо издание
Превод: Мирела Стефанова
Редактор Сергей Райков
Издател: „Ергон”
Разпознаване и корекция: MiroD54