Убиецът свали термовизьора и погледна към мостчето. Само на няколко метра по-нататък той видя новата си цел. На отсрещната метална стена се забелязваше една електрическа разпределителна кутия. Той се втурна към нея.
Гнездото от кабели и жици, които откри във вътрешността й, изглеждаше невъзможно заплетено, но мъжът вече знаеше точно къде да търси главното захранване на охранителните камери. Той отдели едно снопче жици и го сряза с бойния си нож. Изпука снопче искри, но дръжката на оръжието беше изолирана. Човекът пъхна ножа в калъфа и протегна ръка към бутона на радиостанцията, която висеше на колана му.
Напред.
* * *
Главата на мъжа се появи над плискащата се вода близо до дока за подводните модули. Очите му проблясваха зад водолазната маска, той се завъртя във водата, за да огледа заобикалящия го терен. На дока близо до басейна двама души от екипажа на платформата прибираха оборудването.
Човекът отново се потопи под тъмната вода и измъкна от колана си пистолет с доста необичаен дизайн. Когато отново се показа над повърхността, той вдигна пистолета във въздуха. Докато се прицелваше, от дренажните дупки по цевта изтичаше морска вода. До него се появи още един мъж, който правеше абсолютно същото.
В бетонната камера глухо отекнаха два изстрела, толкова близо един след друг, че можеха да минат за един. Пистолетите бяха газови, работеха със сгъстен азот. Две стрелички профучаха над дока и се забиха в гърбовете на работниците. Те извикаха от болка, протегнаха ръце зад гърбовете си в отчаян опит да достигнат стреличките… след което се стовариха на пода, без да помръднат. Газовите пистолети бяха предназначени за изстрелването на упойващи стрелички. Но тези бяха заредени с нещо друго.
Нещо смъртоносно.
Мъжете във водата доплуваха до стълбата, която излизаше от басейна. Появиха се още двама водолази, които ги последваха по палубата. Мъжете бяха общо седем. Те бързо свалиха водолазната си екипировка и се устремиха към асансьора.
Двамата работници лежаха наблизо, сковани и безпомощни. Можеха да движат единствено изпъкналите си от ужас и болка очи. Стреличките бяха отровни, парализата на двигателните мускули се появяваше почти незабавно.
Скоро щеше да последва и обща парализа, включително на сърцето.
Един от диверсантите се наведе, извади стреличките и ги хвърли в басейна. Те бързо изчезнаха под водата. Мъжът се втренчи в прикрепения към цевта на пистолета цилиндър, съдържащ противоотрова, поколеба се за миг, след което кимна с глава към водата. Придружителите му завлякоха парализираните работници до ръба на басейна и безцеремонно ги блъснаха в морето.
Без изобщо да се обръщат към потъващите хора, мъжете се качиха в асансьорната клетка и затвориха вратата й. Една безполезна охранителна камера се втренчи в тях с мъртвия си обектив. Асансьорът започна бавно да се издига нагоре, подрънквайки.
* * *
Облеченият в черно гигант погледна с любопитство към обливаната от дъжда горна палуба. Над равната метална повърхност се издигаше огромният радарен купол. Той бе осветен отвътре и наподобяваше колосален фенер, чиято светлина пронизваше тоновете вода, шибана от вятъра. На палубата не се различаваше нищо друго, всичко се бе изгубило в бурята.
Той сложи термовизьора, гледката отново придоби ярки цветове. Над кърмата зад купола се вихреше червеникава мъгла – това бяха отработените пари от електроцентралата на платформата и топлината, излъчвана от гигантските тела на климатиците, които охлаждаха електрониката в огромната радарна станция.
Но всичко останало се различаваше ясно. Още двама пехотинци грейнаха в термоочилата му като далечни безформени петна, които бавно се приближаваха един към друг в проливния дъжд. Те следваха определен маршрут. Щяха да се срещнат и да потвърдят, че всичко е наред, преди да се обърнат и да продължат с патрулирането.
Така и нямаше да успеят да го направят.
Нарушителят вдигна оръжието си. За разлика от газовите пистолети, които екипът му беше използвал на подводния док, това бе пушка с монтирана на приклада оптика.
Той отново вдигна очилата на челото си и приближи оптиката към дясното си око. Без помощта на термовизьора, двамата пехотинци щяха да изглеждат просто като два сиви силуета, обвити в жълтеникав ореол от светлината на близката лампа. Той фокусира мерника върху целта си, по-близкия от двамата мъже. Изчака ги да се срещнат, да спрат…
Неясната фигура пред оптичния мерник се сгърчи и се строполи на палубата. Другият мъж се дръпна изненадано и се свлече на колене да му помогне.