Както и половината от морските пехотинци.
Дългата стая, която служеше за казарма на пехотинците, имаше две врати, по една в двата края. Единият от мъжете изчака при първата врата, докато другарят му стигне до другия изход. След това измъкна малък цилиндър с хлорциан от раницата си и отвори вратата.
Повечето от дванайсетте морски пехотинци в стаята спяха, но един мъж надигна на глава и го погледна. Моментът на колебание бе заменен от тренирана реакция в мига, в който зърна дихателната маска…
— Тревога! – извика той, преди в гърба му да се забие стреличката, изстреляна през отворената врата в другия край на стаята. Останалите наскачаха от койките си, стреснати от пронизителния му вик.
Обаче почти веднага се озоваха проснати на земята, тъй като два цилиндъра се търколиха по земята, разпръсквайки невидимата смърт.
Вторият екип от двама души се отправи към предната част на платформата, където се намираше палуба А и командния отсек. Този район се охраняваше непрекъснато от четирима морски пехотинци, които стояха на входа.
* * *
В тази част от платформата използването на отровен газ не беше удачен избор; тук се намираше мъжът, който на всяка цена трябваше да бъде запазен жив, а газът е безразборен и непредсказуем убиец. Пушките със стрелички също бяха неизползваеми. Те се презареждаха твърде бавно, а и винаги съществуваше рискът някоя от стреличките да се забие в екипировката, без да порази целта. На този критичен етап от операцията трябваше да бъдат сигурни, че ще убиват мигновено.
Затова двамата мъже просто завиха зад ъгъла и се изправиха лице в лице с нищо не подозиращите пехотинци и ги простреляха в главите с пистолети със заглушители, преди онези да успеят да реагират.
При напускането на платформата нападателите щяха да премахнат тези тела – защото откриването на труп с куршум в главата щеше да издаде всичко. Но това беше обмислено предварително.
Единият от мъжете натисна два пъти бутона на радиостанцията. На позиция сме.
* * *
Грамадният мъж отвърна с едно натискане на бутона. Той кимна утвърдително, след което внимателно надникна през ръба на замъгления от дъжда прозорец.
Мостикът се охраняваше само от един човек, млада жена лейтенант. Тъй като SВХ беше неподвижна и Командният информационен център на мостика служеше за нервен център на морския съд, нямаше нужда от друга охрана през стъклените врати на Центъра мъжът виждаше още хора, сред които и командира на платформата.
Моментът бе настъпил.
* * *
Лейтенант Фийби Бремърман погледна от конзолата си към прозореца над мостика. Беше чула някакъв шум, различен от звука на удрящите се в стъклото дъждовни капки.
Върху самото стъкло имаше нещо странно, тъмносив обект с размера на голяма монета.
Тя се изправи и понечи да се обади на своя командир в Командния информационен център…
В този миг прозорецът се взриви.
Парченца стъкло се пръснаха по мостика, а приглушеният тътен на бурята моментално се извиси до пронизващ вой. Лейтенантът изпищя, когато парченце от счупения прозорец я рязна по бузата.
Огромен чернокож мъж с водолазен костюм се вмъкна през прозореца и насочи пистолета си към нея. В същия момент в Командния център нахлуха още няколко мъже с водолазни костюми и вдигнати оръжия. Един от радарните оператори скочи от мястото си, но веднага се свлече обратно в него със стърчаща от шията стреличка.
Гигантът сграбчи Бремърман и я повлече към Центъра. Вратата на мостика се затръшна и воят на бурята утихна.
— Командир Хамилтън – каза той на командира на SВХ и блъсна жената към групичката останали обитатели на залата, които бяха пазени от четирима въоръжени мъже. – Извинете за нахлуването. – Той се усмихна и диамантът на безупречните му зъби проблесна. Нигерийският му акцент беше гладък и мелодичен. – Казвам се Джо Комоса и съм дошъл за едно нещо. – Усмивката му отново се появи, но този път зад нея прозираше злоба. – Къде е доктор Бил Рейнс?
* * *
Останалите членове на екипажа бяха отведени в голямата лаборатория на палуба Б, събраха ги с екипа на Агенцията за световно наследство и ги принудиха да коленичат на пода в центъра на стаята.
Нито един от пехотинците не бе оцелял при нападението. Корабният екипаж също бе претърпял тежки загуби; освен самия Хамилтън бяха оцелели още само десет души, сред които петимата от Командния информационен център. От десетимата членове на контингента на АСП липсваха трима.
Към нападателите се присъединиха и тримата мъже, които бяха довели в лабораторията останалите оцелели. Хамилтън осъзна, че които и да са тези хора, те бяха абсолютно безмилостни; докато ги вкарваха в лабораторията, един от моряците изрази протеста си – дори не се беше опитал да се бори, само се развика, – а те го застреляха в гърдите и той издъхна пред очите на Хамилтън.