А той не можеше да направи нищо.
Комоса свали качулката на водолазния си костюм и разкри блестяща, гладко избръсната глава и обсипани с пиърсинг уши. Когато дръпна ципа, разкри голите си гърди, покрити с още по-блестящ пиърсинг. Спря се за миг, за да се наслади на отражението си в стъклената вътрешна стена, след което бавно се разходи напред-назад пред пленниците, без да изрече нито дума, предизвиквайки нервни погледи. После се спря пред Рейнс и го заслепи с усмивката си.
— Доктор Рейнс – каза той, – както вече съобщих на командир Хамилтън, аз съм тук само заради едно нещо. Знаете ли какво е то? – Той протегна ръка – държеше малък бял предмет, който беше извадил от водонепроницаема торбичка.
Рейнс го погледна неуверено, сякаш му бяха задали подвеждащ въпрос.
— Това е… USB флаш устройство?
— Наистина е флаш устройство. – Комоса се запъти към един точно определен компютър, който се намираше в дъното на лабораторията – работната станция на Рейнс. – Бих искал да ми го напълните.
Рейнс преглътна и попита с дрезгав глас:
— С какво?
— С едни файлове, които се намират на защитения сървър на АСН в Ню Йорк. По-точно онези, които се отнасят до загубените творби на Платон, скрити в архивите на Братството на Селасфорос.
За миг объркването на Рейс почти успя да надделее над страха му.
— Чакай малко! Извършихте всичко това, само за да получите достъп до нашия сървър? Защо?
— Това е моя грижа. Вашата задача е да изпълните онова, което ви казвам.
— А ако откажа?
Ръката на Комоса се стрелна напред. Без да сваля очи от Рейнс, той изстреля една стреличка в сърцето на един от другите учени. Мъжът се хвана за гърдите и се свлече на пода.
Рейнс потрепна, в очите му се четеше страх.
— Добре, сървърът, добре! Аз… аз… Каквото поискате!
— Благодаря ви – кимна Комоса и един от хората му заведе Рейнс до компютъра.
— Не го правете, докторе – предупреди го Хамилтън. – Знаете, че не можем да позволим на никой друг да се добере до Атлантида.
— Атлантида! – повтори Комоса с презрителен смях. – Не ми пука за Атлантида!
— Не ви вярвам. Доктор Рейнс, в никакъв случай не трябва да допускате този мъж до компютъра!
Комоса въздъхна.
— Вие ще ми дадете достъп, докторе. – Той се приближи до пленниците, хвана Бремърман за ръката и дръпна, за да я изправи на крака. Тя погледна уплашено към Хамилтън, без да знае как да реагира.
— Оставете я на мира! – излая Хамилтън.
Комоса мина зад лейтенанта и се наведе над нея, като плъзна едната си ръка през кръста й, а другата сложи на шията й.
— Доктор Рейнс. – Той се обърна с гръб към Хамилтън и поведе Бремърман със себе си, докато не се изправи очи в очи с учения. – Убеден съм, че вече сте обърнали внимание на тази млада дама. Тя е много красива. – Той наведе глава и притисна едната си буза към косата й. Въпреки страха си, тя заби лакът в корема му.
Той трепна едва забележимо. Диамантената усмивка се разшири.
— И е много храбра. – Прокара бавно палец по шията й, като спря на сантиметър от бузата й…
После натисна.
Нещо в гърлото й се счупи с отвратително мокро хрущене. Очите на младата жена се разшириха тя направи отчаян опит да си поеме въздух, който никога нямаше да достигне до дробовете й. Комоса я пусна. Тя протегна ръка към лицето му с треперещи пръсти. От ъгълчето на устата й се проточи тънка кървава струйка и тя се сгърчи.
— И много мъртва – каза Комоса с леден глас.
Копеле гадно – изрева Хамилтън. Той се хвърли към Комоса, но един от другите мъже злобно го удари с приклада. Командирът падна на земята. Бремърман също падна – но за разлика от Хамилтън, тя повече не се изправи.
Комоса се обърна към Рейнс.
— Ще убивам по един от вашите колеги на всяка минута, докато не ми дадете каквото искам. Животът им е изцяло във вашите ръце. Толкова ли са ценни вашите файлове, че да сте готов да рискувате живота на приятелите си, за да ги зашитите? – Той насочи оръжието си към главата на един от учените. – Петдесет и осем секунди.
По лицето на Рейнс избиха капчици пот.
— Н-но дори и да исках, няма начин да успея да го направя сега! Системата за защита с…
— Знам за системата, докторе. Четиридесет и девет секунди.
Рейнс трескаво се намести пред компютъра и започна да работи, но ръката му бе толкова изпотена от страх, че мишката непрекъснато се изплъзваше от пръстите му. Отвори се прозорче, което поиска парола. Той написа поредица от символи и натисна бутона за потвърждение. Прозорчето изчезна, а на негово място се появи предупреждение: НЕОБХОДИМ Е ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК. Той хвърли тревожен поглед към Комоса и притисна палец към черното квадратче в горния десен ъгъл на клавиатурата. Запулсира червена светлина. Предупреждението изчезна заменено от друго.