НЕОБХОДИМО Е ГЛАСОВО ПОТВЪРЖДЕНИЕ
— Остават ти седемнайсет секунди – каза Комоса, като наведе дулото на пушката. – Много добре.
— По-нататък не мога да стигна. Не мога! – проплака Рейнс – Гласовият отпечатък има…
— Има анализатор за нивото на стрес, знам. – Гигантът се приближи до бюрото протегна ръка към нещо, закачено на колана му. – Отказва достъп дори на оторизирани потребители, ако отчете, че действат под принуда. Но не се тревожете след минута ще бъдете абсолютно спокоен.
С тези думи той заби една спринцовка в ръката на Рейнс и натисна буталото.
Рейнс ужасено се вторачи в спринцовката, отвори уста да извика… но тялото му потрепери. Той се отпусна, костите му омекнаха. Онова, което започна като вик, премина в дълга, почти възбуждаща въздишка.
Комоса се наведе към него.
— И така, докторе, знам, че ме чувате, знам, че умът ви е все още бистър. Според часовника имате още седемнайсет секунди. Толкова ви остават да въведете финалния код, преди да застрелям приятеля ви. Разбирате ли ме? – Рейнс кимна с отпуснато лице. – Времето ви започва да тече сега. – Комоса отново насочи оръжието си към другия учен, хвана Рейнс за яката и го приближи до компютъра.
Рейнс се прокашля, след което заговори с нисък, отнесен глас.
— На остров Атлантида имало велика и прекрасна империя.
Мъничкото микрофонче на екрана замига, потвърждавайки, че компютърът е приел паролата.
Нищо не се случи. Мъжът, който стоеше под прицела на Комоса, изхленчи. Тогава…
На екрана се отвори прозорец с директории. Сателитната връзка се беше осъществила. Няколко от пленниците въздъхнаха с облекчение.
— Благодаря ви, докторе — каза Комоса и пъхна флашката в порта на компютъра. – Оттук поемам аз.
Това беше сигнал.
Глухите съскащи звуци на летящи стрелички изпълниха стаята. Хората, които не бяха улучени при първия залп, започнаха да крещят – само за да паднат след миг, поразени от втората вълна. Отделен от основната група, Хамилтън скочи и нададе разярен рев.
Комоса стреля. Стреличката се заби в дясното око на Хамилтън и от него плисна кървава каша. Командирът се строполи на люлеещия се под – беше мъртъв още преди отровата да се задейства.
Комоса се обърна към компютъра, сякаш нищо не се бе случило, копира файловете на флашката и влезе в друга директория. Въпреки че беше под въздействието на мощното успокоително, на лицето на Рейнс се изписа изненада, когато видя името на директорията.
Комоса забеляза изражението му и се ухили
— Да, личните досиета на работещите в АСН Не се тревожете, няма да ги убиваме. – Лицето му придоби сериозно изражение, когато избра два файла и ги копира на флашката. – Поне засега.
Когато файловете се прехвърлиха, Комоса извади флаш устройството от компютъра и го прибра в торбичката му. Той се стегна и се обърна към хората си.
— Разпръснете телата из командното отделение трябва да изглеждат така, сякаш са работели, когато платформата се е преобърнала. Аз ще отида на мостика и ще наводня десния понтон – щом изпомпването започне, ще разполагаме с пет минути да се върнем в подводницата. – Те кимнаха утвърдително и бързо започнаха да изтеглят парализираните тела от лабораторията.
Комоса вдигна ципа на водолазния си костюм и последва хората си извън лабораторията, като минаваше през телата на нападалите безпомощни хора. Той дори не се обърна.
Докато чакаше да умре, Рейнс можеше само да се взира в екрана на монитора. Имената на последните два файла, които Комоса беше копирал, все още светеха в червено. Той ги познаваше и двамата.
ЧЕЙС, ЕДУАРД ДЖ.
УАЙЛД, НИНА П.
~1~
НЮ ЙОРК
Три месеца по-късно
Светлините на Манхатън грееха като съзвездия от прецизно подредени звезди на фона на нощното небе. Еди Чейс се загледа във впечатляващата панорама и въздъхна. Предпочиташе да бъде някъде другаде на острова, където и да е – в ресторант, бар, дори в някоя обществена пералня, – отколкото тук.
Не че самата среща представляваше проблем. „Императорът на океана” беше гордостта на техния домакин – триста и петдесетфутова моторна яхта, по която не бяха жалени пари. Чейс бе посещавал и други луксозни яхти, но точно тази издигаше представата му за разкош до съвсем ново ниво. Ако заедно с него тук бяха само Нина и още няколко близки приятели, той щеше напълно да се възползва от възможностите, които му се предлагаха.