Но освен шепата членове на управителното тяло на АСН той не познаваше никой от останалите стотина гости. Нито пък имаше нещо общо с тях. Дипломати, политици, титани на индустрията, стремящи се при всяко ръкостискане да създадат нови връзки и да уредят някоя сделка. Чейс, от друга страна, бе дошъл тук като „придружител” на Нина. Това не беше неговият свят.
Нито пък на Нина, но тя правеше всичко възможно да се представи така, сякаш се чувства в свои води, помисли си намръщено той. Глътна набързо останалото в чашата му червено вино, отстъпи назад по палубата и се обърна към тълпата. Нина стоеше до бившия адмирал от американския морски флот и настоящ историк Хектор Амороз, шеф на АСН, и тъкмо се ръкуваше с висок, изискан мъж със самодоволно изражение на лицето. Политик, позна Чейс от пръв поглед.
Нина обърна глава към отворените врати в негова посока.
— Еди! – извика тя, като му махна с ръка да се приближи. Той забеляза, че чашата с шампанско, която се беше появила в ръката й още с качването на яхтата, отново бе пълна. – Еди, ела да се запознаеш със сенатора.
— Да, идвам – отговори той без капчица ентусиазъм, като разслаби с пръст твърдата си, неудобна яка. Докато минаваше през вратата усети как по палубата премина вълна от шум и вятър. Пристигаше поредният хеликоптер, който щеше да стовари още ултра-ВИП гости на площадката на морския съд. Чейс и Нина пристигнаха на „Императора на океана” с лодка, както и повечето от останалите гости. Дори в света на свръхбогатите си имаше обществена йерархия. Той си помисли, че единствения начин, който може да надмине кацането с хеликоптер по фукня, бе приземяването на палубата с изтребител „Хариър”.
Не можеше да отрече, че тази вечер Нина изглеждаше великолепно. Разкроената алена рокля с голи рамене бе на светлинни години разстояние от грубите практични дрехи, които носеше, когато я видя за пръв път година и половина по-рано. Не можеше да се сравнява дори с италианските костюми, които беше започнала да носи, след като зае поста оперативен директор на АСН. За тази среща естествената й червена коса бе боядисана в по-тъмни, по-богати тонове и бе прибрана в прическа, която да подчертае грижливо гримираното й лице.
При мисълта за косата и Чейс стисна зъби. Целия предишен ден се беше овайквал заради нея, докато накрая Нина не го накара да обещае, че ще млъкне.
И все пак… петстотин долара за някаква си проклета прическа?
— Еди – каза Нина, – това е сенатор Виктор Далтън. Сенаторе, това е Еди Чейс, който работи за мен в АСН. Освен това е и моят приятел – добави тя след миг.
— Приятно ми е да се запознаем, сенаторе – каза Чейс, като хвърли към Нина един едва уловим раздразнен поглед, докато се ръкуваше със сенатора. Веднага позна името – Далтън беше единият от кандидатите за президент на САЩ в предстоящите избори. Това обясняваше присъствието на двамата мъже с каменни лица, облечени в тъмни костюми, които го наблюдаваха със студени очи: агенти на тайните служби.
— И на мен, господин Чейс – отговори Далтън. – Англичанин, а? И не сте от Лондон, ако съм преценил правилно акцента.
— Да бе, пусто… Искам да кажа да, прав сте. От Йоркшър съм.
Далтън кимна.
— Йоркшър, точно така. Доколкото съм чувал, е доста приятно местенце.
— Не е зле. – Чейс се съмняваше, че сенаторът знае или изобщо някога се е интересувал къде се намира Йоркшър.
— Сенатор Далтън е в Комитета за финансиране на АСН – каза Амороз.
Чейс се подсмихна.
— Така ли? Има ли шанс да ми вдигнете заплатата?
Яркочервените блестящи устни на Нина се свиха в тънка линия, но Далтън се засмя.
— Ще видя какво мога да направя. – Погледът му се отмести от Чейс и в очите му проблесна разпознаване. — Я, домакинът ни идва насам! Мосю Корвус, радвам се да ви видя отново!
Чейс се обърна и видя спретнат чернокос мъж, докаран в смокинг. Изглеждаше около петдесетте.
— Моля ви – каза той на Далтън, докато се ръкуваха – наричайте ме Рене. Това е светско парти, нали? Няма нужда от разни изморителни формалности!
— Както кажете… Рене! – изхили се Далтън.
— Благодаря ви… Виктор! И Нина – продължи Корвус, като се обърна към Нина и пое ръката й. – За мен е такова удоволствие да се срещнем отново. – Той се наведе напред и я разцелува по бузите. Нина се изчерви. Чейс се вторачи във французина, но щом той се обърна към него, бързо се насили да придобие неутрално изражение. – А вие сигурно сте…
— Еди Чейс – бързо изстреля Чейс и протегна ръка. – Приятелят на Нина.