— Но разбира се! – каза Корвус и се усмихна, докато се ръкуваха. – Рене Корвус. Добре дошли на борда на „Императора на океана”.
— Наздраве. – Еди обходи с поглед дъбовата ламперия на стаята. – Имате си много хубава лодка. Да си корабен магнат определено си има своите предимства.
Далтън потисна един кикот, докато Нина се засмя смутено.
— Рене не само е корабен магнат – каза тя на Чейс, като произнесе думата през зъби, – той е и един от директорите на АСН.
— Естествено не изпълнителен – скромно добави Корвус. – Напълно естествено е експерти като Нина да взимат решенията за защитата на чудесата на археологията в цял свят.
— Е, да – каза Чейс с огромна фалшива усмивка на лицето, – тя наистина обича да командва, честно да си кажа.
Нина отпи една глътка от чашата си, преди да го погледне със също толкова фалшива усмивка.
— Скъпи, сладурче? – каза тя, като го дръпна за ръкава на сакото. – Може ли да поговорим? Ей там? – Тя кимна с глава към вратата.
— Разбира се, че може, скъпа – отговори той. После кимна на тримата мъже. – Извинете ни за секунда. – Те си размениха разбиращи погледи, докато двамата с Нина се отдалечаваха от тях.
— Какво прашни, по дяволите? – изсъска му Нина веднага след като реши, че са се отдалечили достатъчно, за да не ги чуват.
— Какво имаш предвид.
Знаеш много добре какво имам предвид! Правиш се на глупак и ме излагаш!
— О, аз те излагам, значи? – изсумтя Чейс. – Ами ти и твоето „Това е Еди, моето момче за всичко в АСН – о, да, и мой приятел по съвместителство
— Не съм казвала нищо такова!
— Все едно си го казала! И пусто да остане, извинявай, че използвах дума, дето никое леке не използва в нормален човешки разговор. Не всички можем да учим в университета за префърцунено говорене. Или да си позволим прическа за петстотин долара – добави той, преди да успее да се спре.
Нина присви гневно очи.
— Ти ми обеща, че ще спреш да говориш на тая тема! Господи! Само един път, един-единствен път исках да изглеждам така, че да впечатля тези хора, и всичко, което получавам от теб, е мрънкаме кое колко струвало!
— Това са петстотин шибани долара! – повтори Чейс. – Аз мога да се подстрижа за десет!
— Да! И ще изглежда така! – Нина отстъпи назад и махна с ръка към ниско остриганата му, оредяваща коса. – Освен това сега заемам висш пост в ООН, печеля адски много повече пари, отколкото в университета – така че мога да си я позволя.
— Да, сега вече можеш да си позволиш много неща, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Щом не можеш… – Чейс млъкна, защото видя двама души да слизат по стълбата от горната палуба. Новопристигналите, дошли на “Императора на океана” с хеликоптер. Единият беше китаец, също като Чейс около трийсетте. Той огледа тълпата от богати гости с арогантна усмивка на лицето, която предполагаше, че той се счита за много по-важен от който и да било от тях – или всичките вкупом. Другият…
— ‘Звинявай – каза Чейс, напълно забравил за скандала с Нина. Той се устреми към вратата. – Имам нужда от чист въздух.
Нина му препречи пътя, объркана и все още ядосана.
— Какво? Никакви такива! Какво искаше да кажеш с това, че мога да си позволя много неща?
— Просто забрани. Аз… – Той отново погледна към стълбите.
Вече беше късно. Тя го беше забелязала.
Китаецът си проби път през тълпата към Корвус, хората се отместваха от пътя му, сякаш бяха отблъсквани от невидимо силово поле. На две стъпки след него вървеше млада жена. За разлика от него тя беше бяла. Брюнетка, зашеметяващо красива, облечена в скъпи одежди, и с изражение на тиха тъга на лицето.
Единственият човек, когото погледна, докато прекосяваше залата, беше Чейс.
— Мамка му – промърмори той под носа си. Вече нямаше как просто да изчезне оттук.
— Йо, Рене! – извика мъжът, като се приближи до Корвус и разпери широко ръце. Чертите на лицето му бяха азиатски, но акцентът му беше абсолютно американски, класически калифорнийски. – Хубава лодка! И аз си поръчах една такава. По-голяма, разбира се. Сенатор Далтън! – Той сграбчи ръката на Далтън и здраво я разтърси. – Скоро май ще се наложи да свиквам да се обръщам към вас с „господин президент”, а?
— Е, първо трябва да спечеля предварителните избори… – каза Далтън с дяволита усмивка.
— А, ще ги разбиеш. Знаеш, че имаш гласа ми, Вик. И финансовата ми подкрепа. Освен ако другият кандидат не ми предложи по-добра сделка! – Той се разсмя и Далтън се присъедини към смеха му, но далеч не толкова искрено. – О, Хектор, здрасти! Радвам се да те видя отново.
Амороз погледна към Нина и Чейс.
— Нина! Искам да те запозная с един човек.