Выбрать главу

— След което сте го екзекутирали, нали? Бързо и без много приказки.

Пау очевидно беше наясно с действието на китайската правосъдна система.

— Какво ви води в Европа, министре? — попита той. — И точно при мен?

Ни беше шеф на Централната комисия за дисциплинарна инспекция към Китайската комунистическа партия, пряко подчинена на Народното събрание и равна по права на всемогъщия Централен комитет. Основната й задача беше изкореняване на корупцията и злоупотребите.

— Не бих искал да бъда враг на човек като вас — добави Пау. — Доколкото ми е известно, от вас се страхуват всички в Китай.

И това го беше чувал.

— Други твърдят, че сте най-честният човек в цялата страна.

Отново позната дефиниция.

— А вие, Пау Уън, все още имате честта да сте китайски гражданин — подхвърли Ни.

— И се гордея с това — кимна домакинът.

— Тук съм, за да поискам от вас да упражните правата си на китайски гражданин.

Седяха в дневната, която гледаше към вътрешния двор с разцъфнали дървета. Тишината се нарушаваше единствено от жуженето на пчелите и бълбукането на малкия фонтан. Остъклена врата и копринени завеси ги отделяха от съседния кабинет.

— По всяка вероятност сте взели със себе си някои произведения на изкуството, когато сте напуснали родината — подхвърли Ни.

— Имате ли представа какво беше положението, когато Мао беше жив? — засмя се Пау. — И познавате ли изобщо историята на страната? Имам предвид от гледната точка на високата ви позиция като пазител на партийната съвест?

— В момента се интересувам единствено от вашите кражби.

— Напуснах Китай преди близо трийсет години. Защо чак сега проявявате интерес към моите кражби?

Бяха го предупредили да внимава с Пау Уън — отличен историк и оратор, майстор в манипулацията на спорните аргументи. Както Мао, така и Дън Сяопин се бяха възползвали по най-добрия начин от тези негови качества.

— Едва напоследък бях запознат с вашите престъпления — отвърна Ни.

— От анонимен информатор?

— Да. Имаме щастието да разполагаме и с такива хора.

— И не се колебаете да ги използвате по най-добрия начин. Разполагате дори с уебсайт, на който получавате съответния имейл, без име и адрес, но пълен с тежки обвинения. Я ми кажете, наказвате ли изобщо своите информатори за неверни данни?

Ни нямаше намерение да попадне в този капан.

— Още като влязох през главния вход на дома ви, забелязах една порцеланова фигура на кон, изработена по време на династията Хан — сухо отвърна той. — До нея имаше бронзова камбана от епохата Джоу и фигурка от династията Тан. Безценни оригинали, които сте откраднали.

— Откъде знаете това?

— Отговаряли сте за много музеи и колекции. Едва ли ви е било трудно да присвоите онова, което ви е харесвало.

— Елате да ви покажа нещо, министре — надигна се Пау.

Защо не, сви рамене Ни. Колкото повече ценни вещи види с очите си, толкова по-добре. Той последва възрастния мъж във вътрешния двор и неволно си спомни за старата къща на семейството си в Съчуан — провинцията на изумруденозелените хълмове и добре поддържаните ниви. Фамилията Ни я беше обитавала в продължение на 700 години, скрита сред бамбукова горичка и заобиколена от оризови полета. И тя имаше вътрешен двор като тази тук, но с една съществена разлика — беше изградена изцяло от кирпич.

— Сам ли живеете тук? — попита на глас той.

Огромното имение се нуждаеше от постоянна поддръжка, а всичко наоколо изглеждаше перфектно. Но до този момент Ни не беше видял жива душа, с изключение на домакина.

— Следователят у вас взема връх, а? — усмихна се Пау. — Май започвате с въпросите.

— Обикновено любопитство, нищо повече.

— Самотата е начинът на живот, който съм избрал доброволно.

Ни не се изненада от неособено конкретния отговор.

Поеха по пътечката, която се извиваше покрай безупречно подстригани храсти и тисове джуджета, и се насочиха към висока черна порта с червен кръг в средата. Зад нея се разкри просторна галерия с високи колони и под с изящна дърворезба, боядисан в зелено. Една от стените беше заета от лавици с книги, на друга бяха окачени древни китайски ръкописи. На меката светлина от прозорците с оризова хартия се очертаваха изящни гравюри, копринени завеси, антикварни шкафове и масички, подредени като в музей.