— Това е колекцията ми — обяви Пау.
Ни гледаше и мълчеше.
— Вярно е, че предметите, за които споменахте, имат висока стойност, но истинското съкровище е ей там — продължи домакинът и направи жест към госта да го последва. — Например това тук — рисуван фаянс от времето на династията Хан, двеста и десета година преди Христа.
Ни разгледа скулптурата от бледожълт камък, изобразяваща мъж, който върти ръчката на нещо като мелнично колело.
— Забележителна машина — отбеляза Пау. — Зърното се сипва във фунията отгоре, а мелницата не само го смила, но и отделя плявата. Появява се в Европа цели две хиляди години по-късно, пренесена от холандски моряци.
На съседната поставка имаше керамичен конник, в основата му се виждаха стремена.
— Експонат от времето на династията Тан, шести-седми век — долови интереса му Пау. — Обърнете внимание на стремената. В Китай те се използват стотици години преди появата им в средновековна Европа. Без тях концепцията за средновековните рицари на кон, облечени в железни брони и шлемове, би била невъзможна.
Очите на Ни обиколиха залата, изпълнена със стотици експонати.
— Събирал съм ги един по един, от различни села и гробници. Много от тях са се намирали в императорските гробници, открити през седемдесетте. А за музеите и частните колекции сте абсолютно прав, аз наистина имах свободен достъп до много от тях. — Той посочи водния часовник от II век преди Христа, после се прехвърли към слънчевия му побратим, сгушен сред множество метални цеви, порцеланови фигурки и астрономически уреди — безспорни доказателства за гениалността на древните китайци.
Вниманието на Ни беше привлечено от малък бронзов уред с тънка стрелка и гравирани йероглифи.
— Компасът, най-великото китайско откритие, направено още преди две хиляди и петстотин години — гордо обяви Пау. — Стрелката е изработена от магнетит и винаги сочи на юг. Докато хората в Западното полукълбо са се борили за своето съществуване, китайците вече са използвали компаса, за да се ориентират по време на своите пътешествия.
— Всичко това е собственост на Народната република — отбеляза Ни.
— Напротив, аз спасих тези неща от Народната република.
Досадата започна да се промъква в душата на Ни.
— Пояснете се, старче — настоя той.
— По време на славната Културна революция видях как войниците изхвърлиха на слънце една великолепно запазена мумия на две хиляди години, а селяните започнаха да я замерят с камъни. Това се случи в Чанша, но подобна беше съдбата на милиони безценни предмети от нашето културно наследство. Представете си каква научна и историческа информация беше безвъзвратно изгубена заради тази глупост.
Ни си отбеляза да не се вслушва прекалено в думите на Пау. Добрият следовател не бива да се поддава на приказките на хората, които разпитва. Самият той непрекъснато внушаваше това на своите подчинени.
Домакинът се приближи до голямо сметало, изработено от дърво и бронз.
— Тази вещ е на хиляда и петстотин години, но и сега може да се използва в офис или банка. Векове наред на Запад не са имали представа за подобен вид калкулатор, използван от китайските финансисти и търговци. Нито пък са чували за понятия като десетична система, нула, отрицателни числа, стойността на числото пи. Всичко това било открито за пръв път в Китай.
— Откъде знаете? — попита Ни.
— От историята. За съжаление нашите могъщи императори и Културната революция на Мао пренаписаха тази история за своите цели. Ние, китайците, нямаме почти никаква представа за произхода и постиженията си.
— А вие имате, така ли?
— Погледнете тук, министре.
Ръката на Пау сочеше нещо като печатарска вана с подредени в колони оловни йероглифи, готови за омастиляване.
— Печатарската машина е открита през хиляда четирийсет и пета година в Китай, далеч преди копието на Гутенберг в Германия. Хартията също сме открили много по-рано от Запада. Плюс още много неща — сеизмографа, парашута, щурвала, мачтите и платната… — Пау разпери ръце, сякаш за да обхване цялата зала. — Ето го нашето наследство.