— Но въпреки това вие си оставате крадец — трезво отбеляза Ни.
— Вие не сте тук заради моите кражби, министре — поклати глава Пау. — Аз бях откровен с вас, сега е ваш ред. Кажете ми какво ви води при мен?
Безцеремонността беше едно от силните оръжия, с които Пау насочваше разговора в желаната от него посока. Уморен от празните приказки, Ни се огледа с надеждата да открие нещо конкретно. Оказа се малка бронзова фигурка на тигър с глава на дракон и крила на феникс, открита в някаква гробница от III век преди Христа. Беше дълга пет и висока три сантиметра.
— Къде е лампата с дракона? — попита той.
Върху набръчканото лице на Пау се изписа любопитство.
— И тя ми зададе същия въпрос — промърмори той.
Неочакван отговор.
— Тя?
— Една жена. Испанка с мароканска кръв, много красива. Но нетърпелива като вас.
— Как се казва?
— Касиопея Вит.
— Какво й отговорихте? — пожела да узнае Ни.
— Показах й лампата — отговори Пау и посочи една масичка в далечния край на залата. — Беше ей там. Доста ценна вещ. Открих я в една гробница от времето на Първия император през… — замисли се за момент и добави: — Мисля, че беше през хиляда деветстотин седемдесет и осма. Взех я със себе си, когато напуснах Китай през хиляда деветстотин осемдесет и седма година.
— Къде е сега?
— Мис Вит пожела да я купи. Предложи ми много висока цена, но аз отказах.
Ни го гледаше очаквателно.
— После ме заплаши с пистолет и я открадна — добави Пау. — Нямаше какво да направя. Все пак съм един старец, който живее сам.
— Един богат старец — язвително добави Ни.
— Съдбата беше благосклонна към мен — усмихна се Пау. — Както вероятно и към вас, министре…
— Кога се случи това? — рязко попита Ни.
— Преди два дни.
Тази жена трябваше да бъде открита.
— Каза ли ви нещо за себе си?
— Просто насочи пистолета към мен, взе лампата и изчезна — поклати глава Пау.
Неочакван и тревожен развой на събитията. Но не и непреодолим. Тази жена можеше да бъде открита.
— За лампата ли бихте целия този път? — попита Пау. — Може би тя има някаква връзка с предстоящата ви политическа битка с министър Карл Тан?
Въпросът го хвана неподготвен. Пау беше напуснал родината преди много време. Онова, което се случваше по върховете на политическата власт, не беше държавна тайна, но не беше и обществено достояние. Поне засега.
— Какво знаете вие за случващото се днес?
— Аз не съм глупак — отвърна почти шепнешком Пау. — Вие сте тук, защото знаете, че Тан иска въпросната лампа.
Този факт не беше известен на никого извън кабинета на Ни. Обзе го безпокойство. Старецът насреща му се оказа далеч по-информиран от очакваното. После му хрумна нещо друго.
— Жената е откраднала лампата за Тан, така ли?
— Не — поклати глава Пау. — Искаше я за себе си.
— А вие й позволихте да я вземе?
— Прецених, че е по-добре да бъде у нея, отколкото да попадне в ръцете на министър Тан. Очаквах да се случи нещо подобно, но, честно казано, не знаех как да постъпя. А тази жена реши проблема.
Ни се замисли за променената ситуация, а Пау Уън го гледаше с мъдрите си очи и мълчеше. Планираната изненадваща визита в дома на възрастния емигрант трябваше да постигне лесен успех, но се оказа, че изненаданият съвсем не е той.
— Вие и министър Тан сте основните претенденти за поста председател на партията и премиер — промълви Пау. — Човекът, който заема тези постове, вече е стар и времето му изтича. Въпросът е кой ще го наследи — Тан или Ни. Всеки трябва да направи своя избор.
— А вие на чия страна сте? — не се сдържа Ни.
— На единствената, която има значение, министре. На страната на Китай.
5
Копенхаген
Малоун проследи куриерката и подозренията му се потвърдиха. Китайката не знаеше какво точно трябва да получи и просто взе онова, което й беше предложено. На всичкото отгоре дори си позволи да пофлиртува с него. Колко ли й бяха платили за изпълнението на поръчката? И какво знаеха похитителите на Касиопея? Гласът от компютъра беше подчертал, че са наясно с миналото му на специален агент, но въпреки това му бяха изпратили жената аматьор, която очевидно не беше в течение на нещата.