Продължи да я следва от разстояние. Тя си пробиваше път сред посетителите на „Тиволи“ спокойно, без да бърза, насочвайки се към задния портал в северната част на парка. Малоун видя как излиза през него, пресича булеварда и тръгва към пешеходната зона „Строгет“.
Минаха покрай няколко антикварни книжарници, чиито притежатели бяха конкуренти и приятели на Малоун. После поеха по Хобро Плац, запълнен с многобройни заведения и масички на открито. Китайката свърна вдясно от кафене „Норден“ в източния край на площада и пое по стръмната уличка към старата църква, превърната в изложбена зала. На една пряка от нея зави на север и се насочи към Магазин ду Норд — най-големия универсален магазин в Скандинавия. Улиците бяха изпълнени с оживени и усмихнати хора. Петдесет метра по-нататък се виждаше широкият булевард, който маркираше края на пешеходната зона „Строгет“.
Младата жена отново зави, обърна гръб на универсалния магазин и оживения трафик, насочвайки се към обгорените руини на Музея на гръко-римската култура, който все още не беше възстановен от големия пожар преди година. Тогава именно Касиопея Вит му се бе притекла на помощ и спаси книжарницата. Сега беше негов ред да й върне услугата.
Тук хората бяха значително по-малко. Голяма част от строените през XVIII и XIX век сгради, отдавна реставрирани и боядисани, бяха някогашни моряшки бардаци. Днес в модерните апартаменти живееха художници и млади технократи.
Жената изчезна зад поредния ъгъл. Малоун ускори крачка и я последва, но за малко не се блъсна в голям контейнер за смет, който препречваше тясната уличка.
Жената се приближи до дребен и очевидно неспокоен мъж, който грабна плика от ръцете й и го разкъса. Измъкна книгата, а после изкрещя нещо на китайски. Малоун нямаше нужда от преводач, за да го разбере. Беше ясно, че човекът знае какво трябваше да получи, но то нямаше нищо общо с книгите. В следващия миг той вдигна ръка и зашлеви младата жена. Тя политна назад, опитвайки се да запази равновесие и самообладание, и неволно вдигна ръка към ударената буза. Мъжът бръкна под дрехата си и извади пистолет.
Малоун го изпревари, измъкна беретата си и извика:
— Хей!
Мъжът се завъртя, зърна оръжието в ръката му и сграбчи китайката.
— Хвърли пистолета в контейнера! — извика на английски той и опря дулото в шията на младата жена.
Малоун се запита дали да рискува, но уплашеното изражение на жената го накара да се подчини. Той пусна беретата в контейнера и тя глухо тупна на пода, сигнализирайки, че вътре няма почти никакъв боклук.
— Стой на място! — заповяда китаецът и помъкна жената надолу по уличката.
Малоун не можеше да се откаже просто защото това беше единственият начин да стигне до Касиопея. Мъжът и жертвата му бавно се приближаваха към оживената пресечка. Изправен на петнайсетина метра от него, Малоун стоеше и наблюдаваше. После мъжът разхлаби хватката си и побягна заедно с жената.
Ни наблюдаваше внимателно лицето на възрастния мъж. В съзнанието му бавно проникна прозрението, че мъдрецът го беше изиграл.
— А кое е най-доброто за Китай? — попита той.
— Знаете ли приказката за хитрата лисица и гладния тигър? — отвърна с въпрос Пау.
Решил да продължи играта, Ни поклати глава.
— Тигърът хванал лисицата с намерението да я изяде, но тя му казала: „Не смей да ме докосваш! Сториш ли го, ще разгневиш боговете, защото аз съм най-важното животно в гората. Ако не ми вярваш, ела с мен“. Тигърът тръгнал с нея. При вида им всички животни се разбягали, а тигърът пуснал лисицата, защото изобщо не си дал сметка, че той е причината за страха им. — Пау замълча за момент, после вдигна глава. — В коя роля сте вие, министре? На лисицата или на тигъра?
— Манипулаторът и глупакът — промърмори Ни.
— За съжаление няма други претенденти за лидери на Китай — въздъхна Пау. — Вие и министър Тан свършихте добра работа за отстраняването на всички останали конкуренти.
— А кой съм аз според вас — манипулаторът или глупакът?
— Не аз трябва да отговоря на този въпрос.
— Уверявам ви, че не съм глупак — продължи Ни. — Страната ни е затънала в корупция. Мой дълг е да се боря срещу нея.
Това беше нелека задача за държава, в която един процент от населението притежава четирийсет процента от богатството й, придобито главно чрез корупционни схеми. Кметове, провинциални функционери, високопоставени партийни членове — той беше арестувал стотици от тях по обвинение в подкупи, машинации, присвоявания, злоупотреба с власт, морално разложение, контрабанда, прахосване на средства и безогледни кражби.