И той имаше пред себе си сигурен пример за това.
През 1974 г. местните селяни се заловили да копаят кладенец и попаднали на огромна подземна галерия, в която били подредени над 8000 фигури на теракотени воини в цял ръст, 130 колесници и 670 коня, подредени в боен ред. Мълчалива армия, обърната на изток. Всяка от скулптурите бе на възраст около 2200 години. Те охранявали подземен комплекс от дворци, построени, за да се превърнат в гробници, които заобикаляли масивната гробница на император Цин Шъхуан — човека, сложил край на петстотин години междуособици и положил основите на Великата империя. Благодарение на това останал в историята с почетната титла Шъхуан.
Първият император.
На мястото на някогашния кладенец днес се издигаше Музеят на теракотените воини от династията Цин, чиято централна изложбена площ беше покрита с внушителен стъклен покрив. Земни насипи разделяха разкопките на единайсет реда, всеки от които имаше пътеки от стари тухли. Някогашните дървени покриви отдавна ги нямаше, но за да предпазят статуите от влагата, строителите мъдро бяха покрили целия район с плетени рогозки и дебел пласт глина.
Древната армия на Цин Шъхуан беше оцеляла.
Тан не отделяше поглед от морето теракотени воини.
Всеки от тях беше в пълно бойно облекло и снаряжение. Лицата им се деляха на осем основни типа, но нито едно от тях нямаше двойник. Някои бяха с плътно стиснати устни и отправен в далечината поглед, издаващи непоколебима твърдост. Други излъчваха самоуверена жизненост, трети бяха някак замислени, като помъдрели в битките ветерани. Най-странното беше, че макар и замръзнали в различни пози, те оставяха общото впечатление за целенасочено движение.
Тан беше идвал тук и преди. Беше се разхождал между воините и колесниците, бе вдъхвал богатия аромат на почвата, бе си представял ритмичния тътен на хилядите маршируващи нозе.
Тук се чувстваше всевластен.
Самият Цин Шъхуан беше обхождал тези места, за които в продължение на двеста и петдесет години бяха воювали седем царства — Ци, Чи, Яр, Джао, Хан, Уей и Цин. Край на конфликтите бе поставил Цин Шъхуан през 221 г. преди Христа, когато покорил съседите си и създал единна империя начело със себе си. По-късно тези земи наследили и името му. Чужденците го произнасяли Кин, но втората част остава непроменена.
Китай.
Тан нямаше как да не бъде впечатлен от подобни мащабни постижения. Въпреки че Цин Шъхуан беше живял далеч в миналото, присъствието му все още се усещаше. Той пръв бе разделил територията на префектури, всяка от които включвала по-малки области, които той нарекъл окръзи. Отменил феодалната система и елиминирал военачалниците аристократи. Мерките, теглилките и парите били стандартизирани, въведени били унифицирани закони. Той построил пътища, издигнал стената, която защитавала градовете по северната граница. И не на последно място унифицирал многообразната местна писменост, заменяйки я с единна йероглифна азбука.
Но Първият император също не бил съвършен.
Той въвел сурови закони, наложил непосилни данъци и мобилизирал хиляди хора за военна служба и строителство. При неговото господство умрели милиони човешки същества. Трудно е да започнеш някакво начинание, но още по-трудно е да задържиш успеха. Наследниците на Цин Шъхуан не успели да задържат и разширят успехите на Първия император. Селските бунтове постепенно набрали сила и се превърнали в открита съпротива срещу властта. Империята рухнала само три години след смъртта на основателя си.
Дошла нова династия.
Хан. И нейните наследници още бяха на власт, дори днес.
Самият Тан беше от провинция Хунан — още една гореща и влажна територия в южната част на страната, родно място на мнозина революционни идеолози начело с Мао. След като бе завършил Технологичния институт в Хунан, Тан се бе прехвърлил в Пекинския геоложки факултет и след дипломирането си бе започнал работа като технолог и политически инструктор, а после и като главен инженер и началник на политически отдел в Централното бюро по геология. Именно там партията го бе забелязала и той бе получил назначения в провинция Гансу и Тибетската автономна област, където си бе изградил добра репутация на учен и администратор. След завръщането си в Пекин се бе издигнал до заместник-директор на общата канцелария на Централния комитет, а три години по-късно беше избран и за член на ЦК. В момента заемаше поста първи заместник-председател на партията и вицепремиер, на една крачка от триъгълника на върховната власт.