— Министър Тан.
Чул името си, Тан се обърна. Към него се приближаваше директорът на музея. От стегнатата му походка и любезно изражение личеше, че нещо не е наред.
Тан стоеше на оградената с парапети пътека над Изкоп 1, издигаща се на петнайсет метра над теракотените фигури. Изложбената площ от 16 000 квадратни метра вече беше затворена за посетители, но по негова заповед осветлението на огромното, подобно на хангар пространство остана включено.
— Казаха ми, че сте пристигнали — промърмори директорът. От шията му се поклащаха очила, окачени на дълга каишка.
— Исках да хвърля едно око тук, преди да се прехвърля на Изкоп 3 — поясни Тан. — Никога няма да се наситя на гледката на тези храбри воини.
Навън тъмнееха още шест зали, всичките затворени. До тях имаше театър, книжарница и множество магазинчета и сергии, които рано сутринта на следващия ден щяха да предложат разнообразни сувенири на туристите, които надвишаваха два милиона годишно и бяха дълбоко убедени, че тук се намира осмото чудо на света.
Самият Тан не споделяше подобни мисли. За него това беше единственото чудо на света.
— Трябва да поговорим, министър Тан.
Директорът беше консервативен интелектуалец от малцинството Джуан, а това означаваше, че беше стигнал върха на кариерата си. Целият огромен обект беше под шапката на Министерството на науката и той си даваше ясна сметка на кого трябва да бъде предан.
— Имам проблем с контрола.
Тан мълчеше и чакаше.
— Откритието беше направено преди два дни и аз незабавно ви информирах. Издадох заповед за пълно мълчание, но се страхувам, че тя не беше приета сериозно. Как да кажа… Археолозите започват да говорят… Неколцина знаят, че сме проникнали в още едно подземие.
Това беше неприятна новина.
— Давам си сметка за желанието ви нещата да останат в тайна, но това ще бъде трудно.
Тук не беше мястото за подобни разговори. Тан успокоително докосна рамото на мъжа и заповяда:
— Заведете ме на Изкоп 3.
Напуснаха сградата и прекосиха тъмната площадка по посока на друга голяма постройка, осветена отвътре.
Изкоп 3 се намираше на двайсет метра северно от Изкоп 1 и на сто и двайсет източно от Изкоп 2. Най-малкият от трите, във формата на подкова, той заемаше едва петстотин квадратни метра. В него имаше само 68 статуи на воини и една колесница, теглена от четири коня. Без да са подредени в бойна формация.
После всичко стана ясно.
Облеклото, жестовете и разположението на фигурите предполагаха, че Изкоп 3 е нещо като подземен команден център, създаден за генерали и други високопоставени лица. Тук воините бяха подредени с гръб към стената и бяха въоръжени с бронзови пръти — необикновено оръжие, използвано само от почетните императорски гвардейци. Освен това разположението му в най-отдалечения североизточен край подсказваше, че той е добре защитен от формациите в останалите два изкопа. По време на управлението си Цин Шъхуан командвал един милион облечени в броня воини и хиляда колесници с десет хиляди коня — една внушителна армия, чиято цел била да „покори света“. А от разкопките беше видно, че и в смъртта целта му бе останала същата.
Тан пое по дървената рампа, която водеше към дъното на изкопа.
Под ярката светлина на прожекторите се разкриваше сюрреалистична сцена. Конюшня и колесница запълваха първото отклонение. От там започваха два къси коридора, които водеха до други, по-дълбоко вкопани помещения. Тан изчака да слязат долу и едва тогава се обърна към директора на музея.
— Разчитах на вас да запазите разкопките в тайна. Ако не можете да се справите, ще трябва да потърсим друг човек.
— Уверявам ви, че за момента нещата са под контрол, министър Тан. Но се почувствах длъжен да ви предупредя, че новината е известна на повече хора от тримата работници, които направиха откритието.
— Разкажете ми по-подробно за него.
— Ей там забелязахме едно странно несъответствие — посочи надясно директорът. — Отначало мислехме, че там свършват разкопките, но се оказа, че грешим.