В землистата стена се виждаше голяма дупка с купчини пръст от двете страни.
— Нямахме време да разчистим — добави директорът. — Веднага след първия оглед спрях разкопките и се свързах с вас.
На няколко крачки от тях се виждаха кабели, излизащи от металната кутия на портативен трансформатор. Тан продължаваше да гледа ярко осветената отвътре дупка.
— Това е нова, неизвестна досега гробница — добави директорът.
— А аномалията?
— Тя е вътре и ви чака.
По вътрешните стени на ямата пробяга някаква сянка.
— Цял ден е тук съгласно вашата заповед — поясни подчиненият му. — Не е спрял да работи.
— Необезпокояван?
— Абсолютно. Точно както заповядахте.
7
Антверпен
Ядосан от факта, че беше подценил възрастния си опонент, Ни го гледаше втренчено и мълчеше.
— Огледайте се наоколо — продължи Пау. — Тук са събрани доказателства за величието на Китай за период от шест хиляди години. Още преди зараждането на западната цивилизация в Китай се е леел метал, армията се е сражавала с арбалети, а земята е била картографирана.
Търпението на Ни най-сетне свърши.
— Какъв е смисълът на този разговор? — попита той.
— Нима не си давате сметка, че още през четвърти век преди Христа земеделието в Китай е било по-развито от това на Европа през осемнайсети век? Дедите ни са познавали редосеялката, организираната сеитба и железния плуг далеч преди останалите култури по света. Но какво се случва в днешно време, министре? Къде изчезна превъзходството ни?
Отговорът беше очевиден, но Ни нямаше желание да го изрича на глас. Не беше сигурен, че в помещението няма записващи устройства.
— Преди доста години един английски учен изследвал този феномен и стигнал до заключението, че над половината от откритията и изобретенията, върху които се крепи съвременният свят, са дошли от Китай. Но кой го знае? Самите китайци са в неведение. Според един доказан исторически факт, когато йезуитските мисионери показали механичния часовник, изобретен от тях през дванайсети век, китайците останали смаяни от това малко чудо, без дори да подозират, че този механизъм е съществувал по техните земи цели хиляда години по-рано.
— Всичко това е без значение — сухо отвърна Ни, продължавайки да мисли за скритите микрофони.
Пау посочи писалището от червено дърво в дъното. На него имаше лаптоп, около който акуратно бяха подредени инструменти за калиграфия — мастило, плоски камъни, четчици и хартия.
Приближиха се към него и Пау натисна няколко клавиша. Екранът оживя.
Мъжът стоеше изправен. Беше под четирийсет, по-скоро с монголски, отколкото с китайски черти, и разрошена черна коса. Носеше бял халат с широки ръкави и бледозелени орнаменти на яката. Беше заобиколен от други трима мъже, облечени с черни панталони и дълги сиви ризи под къси сетрета в тъмен цвят.
Мъжът смъкна халата си и остана гол. Имаше стегнато мускулесто тяло със светла кожа. Двама от пазачите му започнаха да увиват бели бинтове около корема и бедрата му. Когато приключиха, третият се приближи и започна да мие пениса му и слабините около него.
Почистващата операция се повтори три пъти.
После мъжът седна полулегнал на близкия стол и разтвори крака. Двамата го хванаха здраво, а третият пристъпи към близката лакирана масичка и вдигна извит и назъбен нож с напукана кокалена дръжка.
Обърна се, пристъпи към бинтования мъж и попита с отчетлив глас:
Хоу хюеи пу хоу хюеи?
Мъжът остана в същата поза, докато обмисляше отговора си. Въпросът беше прост: ще съжаляваш ли за това или не. Той поклати глава в знак на отрицание, без да показва страх или нерешителност.
Човекът пред него кимна, после отряза половите му органи с две бързи и точни движения. Острието се плъзна плътно до тялото, без да пропусне нищо.
Жертвата не издаде нито звук.
Двамата помощници здраво натискаха треперещите му крака.
Кръвта се лееше, но операторът сръчно обработи раната, без да обръща внимание на болките, които изпитваше жертвата. Мъжът не издаваше нито звук, въпреки че лицето му беше разкривено от болка.
Раната беше покрита с нещо, което приличаше на няколко пласта намокрена хартия. Кръвотечението спря.