После помогнаха на жертвата да се изправи. Мъжът видимо трепереше, но върху лицето му се беше изписало повече вълнение, отколкото страх.
— През следващите два часа го карали да се разхожда из стаята, а чак след това му позволили да легне — уточни Пау.
— Какво… Какво беше това? — смотолеви Ни, без да крие смайването и погнусата си.
— Обичайна церемония, повтаряла се стотици хиляди пъти във времето — отвърна Пау и след едва забележимо колебание добави: — Така се създавали евнусите.
Ни знаеше доста неща за евнусите и важната им роля в Китай в продължение на 2500 години. Императорите имали особената и малко мистична привилегия, наречена „небесен мандат“, която практически узаконявала безграничната им власт. Но за да се запази свещената им аура, личният им живот трябвало да бъде пазен в пълна тайна, далеч от очите на простосмъртните. Единствено женствените евнуси, които живеели по милостта на господарите си, имали достъп до интимните им тайни.
Системата се оказала толкова успешна, че се превърнала в неразделна част от живота на богоизбраните. В същото време евнусите нямало как да не се възползват от шансовете, които им предлагало интимното общуване с тях. Очакванията били, че лишени от възможността да имат наследници, те няма да се стремят към власт и пари, но нещата не се развили точно по този начин.
Мнозина от тях се превърнали в любимци на своите императори и постепенно се сдобили с власт, която била далеч по-голяма от тази на висшите държавни администратори. Повечето императори изобщо не познавали своите министри и контактували с тях с посредничеството на евнусите. Никой не знаел кой всъщност издавал свещените заповеди и декрети, с които се управлявала империята. Само най-съвестните и съзнателни императори избягвали влиянието на евнусите, но те били малко на брой. Системата била окончателно изоставена чак в началото на XX век, когато последният император бил принуден да се откаже от властта.
— Евнусите отдавна не съществуват — обяви той.
— Защо мислите така?
Всякакви мисли за подслушване бяха забравени.
— Кой сте вие? — рязко попита Ни.
— Човек, който цени историческото наследство на страната си. Човек, който е станал свидетел на разрухата на всичко свято, което сме съхранявали в продължение на хилядолетия. Истински китаец.
Ни знаеше, че Пау е роден в северната провинция Ляонин и е получил образованието си във Франция през един кратък период от време, през който разрешавали на младите китайци да учат в чужбина. Начетен, автор на шест исторически трактата, той беше успял да оцелее по време на чистките на Мао, което съвсем не бе лесно. В един момент му бяха разрешили да напусне страната заедно с цялото си богатство. Истинско чудо на чудесата. И все пак…
— Говорите като предател! — остро рече той.
— Говоря истината, министре — поклати глава Пау. — Подозирам, че и вие мислите като мен.
— Грешите — отвърна Ни.
— Защо тогава все още сте тук? Защо продължавате да ме слушате?
— А вие защо ми пуснахте видеото?
— Изправен пред смъртта, онзи, който е готов да умре, ще оцелее. Докато онзи, който иска да живее, ще умре… Тази мисъл е била изразявана и по друг начин. Шан ву чоу ти.
Ни беше чувал тази фраза.
Бутни стълбата, след като той се изкачи по нея.
— Най-често срещаната интерпретация съветва да подмамим врага в капан, а после да го лишим от възможността за бягство — продължи Пау. — Но различните противници се подмамват по различен начин. Алчните са заслепени от обещанието за печалба. Арогантните се заблуждават от демонстрация на слабост, а неподатливите се побеждават с хитрост. Вие от кои сте, министре?
— Кой ме подмамва?
— Карл Тан.
— На мен ми се струва, че това сте вие. Но не отговорихте на въпроса: защо ми пуснахте видеото?
— За да ви докажа, че не знаете какво се случва около вас. Вашата комисия си губи времето, като разследва корумпирани чиновници и нечестни партийни членове. Преследвате призраци, въпреки че истинската заплаха е пред очите ви. Вие сте обкръжен отвсякъде, включително и в свещеното си качество на партийна съвест. Евнусите все още съществуват, министре.
— Откъде знаете?
— Знам, защото съм един от тях.