Така беше. На паметната дата 4 юни 1989 година Ни беше там, на площада. И бе станал свидетел на бруталните действия от страна на изгубилите търпение власти.
— Но как постъпи Дън след това? — продължи Пау. — Престори се, че нищо не се е случило, и продължи с безумията.
— Странна оценка от човек, който е градил основите на тази политика — не се сдържа Ни.
— Нищо не съм градил! — възрази Пау. За пръв път в гласа му се долови нотка на раздразнение. — По онова време бях в дълбоката провинция.
— За да крадете.
— Не, за да пазя.
Картината от видеото не излизаше от главата на Ни.
— Защо отнеха мъжествеността на онзи мъж? — попита той.
— За да се присъедини към едно братство. Това се случи преди три месеца. Днес вече е здрав и работи с братята си. Три дни след операцията не му даваха да пие нищо. Сам видяхте как уретрата му беше запушена, преди да покрият раната с влажна хартия. На четвъртия ден свалиха запушалката. Урината потече и операцията беше обявена за успешна. Ако се беше случило обратното, човекът щеше да умре от мъчителна смърт.
Ни не можеше да повярва, че някой може да се подложи доброволно на подобно нещо. Но едновременно с това знаеше, че Пау е прав. Стотици хиляди мъже се бяха подлагали на тази операция през годините. При падането на династията Мин през XVII век от столицата били прогонени над 100 000 евнуси. Упадъкът на Хан, Тан и Мин се е дължал на действията на евнусите. Китайската комунистическа партия отдавна ги беше заклеймила като пример на ненаситна алчност.
— Най-интересното е, че смъртта е настигнала много малък процент от стотиците хиляди кастрирани — добави Пау. — Още едно важно китайско достижение — да произвеждаме евнуси.
— За какво братство споменахте? — попита Ни, без да скрива раздразнението си.
— Нарича се „Ба“.
Никога не беше чувал за подобна организация. А може би трябваше? Работата му беше да пази правителството и народа от всякакви форми на корупция. За целта се радваше на пълномощия, каквито имаха малцина в страната. Докладваше директно на Централния комитет и на министър-председателя. Макар и вицепремиер, Карл Тан нямаше достъп до тези доклади, въпреки че се беше опитал да ги получи. Централният комитет позволи на Ни да подбере лично членовете на елитния екип следователи, с който работеше. Репутацията му на абсолютно честен човек нарасна значително през последните десетина години. И въпреки това не беше чувал за „Ба“.
— Какво представлява то? — попита на глас той.
— С вашите широки пълномощия без съмнение можете да научите повече за тези хора — поклати глава Пау. — Сега поне знаете какво да търсите.
Ни не обърна внимание на снизходителния тон и попита:
— Къде да ги търся?
— Край себе си.
— Вие сте не само крадец, но и лъжец! — раздразнено тръсна глава Ни.
— Аз съм само един старец, който знае повече от вас. По всички въпроси. Времето е това, което не ми достига. Но за разлика от мен вие разполагате с тази стока в изобилие.
— Нищо не знаете за мен! — отсече Ни.
— Напротив, знам много. Започнали сте кариерата си като обикновен редник в армията, издигнали сте се до взводен командир, получили сте звание капитан, а после са ви поверили командването на Пекинската военна зона. Подобна чест е запазена само за най-близките до властта, успели да спечелят пълното й доверие. Преди премиерът лично да ви назначи за председател на Централната комисия за дисциплинарна инспекция, вие сте били член на престижната Централна военна комисия.
— Трябва ли да съм впечатлен от думите ви? Служебната ми кариера отдавна е качена в интернет и всеки може да се запознае с нея.
— Аз знам много повече, министре — небрежно сви рамене Пау. — Отделих доста време, за да ви проуча. С вашето назначение премиерът е взел трудно решение, но трябва да призная, че е направил отличен избор.
Ни знаеше, че навремето доста хора бяха против назначението му. Те се страхуваха да му дадат власт да разследва когото пожелае, защото беше професионален военен. Но Ни отдавна беше доказал, че подобни притеснения са неоснователни.