— Откъде знаете, че решението е било трудно? — попита с интерес той.
— От премиера — отвърна Пау. — Ние с него дълго разговаряхме за вас.
10
Провинция Шанси, Китай
Тан нареди на директора да остане на повърхността пред сградата на Изкоп 3, за да не го безпокоят. Не че някой би дръзнал да го направи. Като втория най-властен човек в Китай, той започваше да се дразни от факта, че някои кръгове се опитват да издигнат Ни Юн на неговото ниво.
Беше твърдо против назначението му, но премиерът не желаеше да слуша никакви възражения. За него Ни беше човек с характер, който според всички доклади и проверки умееше да упражнява властта си умно и сдържано. Но беше конфуцианец. В това нямаше никакво съмнение. Докато Тан беше легалист.
Два етикета, които бяха формирали китайската политика в продължение на три хилядолетия. Всички императори принадлежаха към едната или другата група. Мао обяви ликвидацията на това ненужно за народната революция разделение, но на практика не се промени нищо. Подобно на императорите преди нея, партията проповядваше конфуцианска хуманност, но същевременно управляваше с твърдата ръка на легалистите.
Етикетите криеха проблеми, но понякога можеха да бъдат и полезни.
Той се надяваше, че през следващите няколко минути ще разбере кой от тях ще му бъде полезен в предстоящата битка с Ни Юн.
Тан престъпи прага на грубо скования портал. Разкопано преди векове, влажното помещение беше запечатано с глинеста пръст и камъни. Изкуственото осветление очертаваше квадратните му размери — не повече от пет на пет метра. Тишината, дълбоката изолация и дебелият слой прах създаваха усещането, че е проникнал в отдавна забравена гробница.
— Забележително е! — прошепна мъжът, който беше вътре.
Тан се нуждаеше от точна оценка, а тя можеше да бъде предоставена именно от този слаб и жилав учен с хлътнала брадичка. Върху трите прашни каменни маси бяха струпани крехки листове с кафеникав цвят. Той знаеше какво представляват те.
Съкровище от копринени пергаменти, изпъстрени с избелели рисунки и йероглифи. На отделна купчина бяха подредени снопчета бамбукови ленти, плътно изписани с колони от йероглифи. Хартията не бе съществувала по онова време, а в Китай никога не са били използвани папируси. Само коприна и дърво, които за щастие бяха изключително трайни и можеха да оцеляват в продължение на столетия.
— Това ли е изгубената библиотека на Цин Шъхуан? — попита Тан.
— Смея да твърдя, че е точно така — кимна мъжът. — Ръкописите са стотици, на всякакви теми — философия, политика, медицина, астрономия, строителство, военна стратегия, картография, математика, музика, а дори и стрелба с лък и коневъдство. Без съмнение тук е концентрирано цялото познание от времето на Първия император.
Тан си даваше сметка какво означава това откритие. През 1975 г. бяха намерени над хиляда бамбукови ленти от времето на династията Цин. Историците ги определиха като най-голямата научна находка в страната, но последвалите задълбочени изследвания хвърлиха съмнение върху тяхната автентичност. Със сигурност беше установено, че повечето от тях са от по-късно време, опит на следващите династии да прекроят историята. Но тази колекция тук беше лежала в продължение на векове само на километър от гробницата на Първия император и несъмнено беше част от огромния му мавзолей, охраняван от теракотената армия.
— Най-смайващото е, че аз съм в състояние да ги разчета — добави експертът.
Тан добре знаеше колко голямо е значението на тази способност. Падането на всяка династия се бе приемало като оттегляне на божествения мандат. За да избегне проклятията, всяка нова династия била критично настроена към предишната. Чистката била всеобхватна. Стигало се дори дотам, че променяли писмеността — факт, който правел почти невъзможно разчитането на старите документи. Едва преди няколко десетилетия учените бяха открили начин да се справят с този проблем.
— Тук ли са? — попита Тан.
— Нека ви покажа какво открих.
Експертът внимателно взе в ръце елин от копринените листове.
Във въздуха се разлетяха ивици прах, наподобяващи разгневени призраци.
Лично Цин Шъхуан бе взел необходимите мерки документите от неговото време да не надживеят периода на господството му. Заповядал всички да бъдат изгорени, с изключение на трудовете, свързани с медицината, селското стопанство и пророчествата. Идеята била да „оставят народа в неведение“ и да предотвратят „използването на миналото за дискредитиране на настоящето“. Само императорът имал право да притежава библиотека, а познанието се считало за негов личен монопол. Били екзекутирани всички учени, които се противопоставили на тази идея. Произведенията на Конфуций били обект на незабавно унищожение, тъй като неговите идеи влизали в остро противоречие с философията на Първия император.