Касиопея вдигна ударника и насочи оръжието в лицето на Виктор Томас.
— Ах ти, гадно и нещастно…
— Не изричай думи, за които после ще съжаляваш.
Стаята приличаше на нещо като щаб. Имаше няколко маси и столове. Прозорците гледаха към предната част на къщата, където беше паркирана тойотата.
— Ти ме подложи на изтезания!
— На мое място и ти щеше да направиш същото — сви рамене Виктор. — Ако не друго, разбрах, че изтезанието е поносимо.
Тя стреля в основата на тапицирания стол, точно между краката му.
— Така ли му викаш? Поносимо?
Мъжът не трепна. Очите му на бухал бяха безизразни.
— Е, изкара ли си го? — спокойно подхвърли той.
Преди година го беше видяла за последен път. Тогава слугуваше на някакъв азиатски диктатор, но явно си беше намерил друга работа.
— За кого работиш?
— За вицепремиера на Китай Карл Тан — изправи се той.
В душата й отново бликна гняв.
— Дай ми поне една основателна причина да не ти пръсна главата! — изсъска тя.
— Знам къде държат отвлеченото дете на Лев Соколов.
12
— Разговаряли сте с премиера за мен? — учудено попита Ни.
— Много пъти — кимна Пау. — Разговаряхме и за бъдещето на народа.
— Но защо е избрал за събеседник именно вас?
— Преди време бяхме доста близки. Той съвсем не е импотентен безумец, за какъвто мнозина го смятат.
Ни си даваше сметка, че повечето членове на Централния комитет отдавна вече не се интересуват какво мисли премиерът. Болният осемдесетгодишен старец се задържаше на поста си просто защото все още не се беше появил кандидат с достатъчно силна подкрепа. Пау беше прав. В Китайската комунистическа партия цареше разкол, който рано или късно щеше да доведе до случилото се през 1976 г., малко преди смъртта на Мао. Тогава съпругата на вожда и още трима нейни съратници създадоха така наречената „Банда на четиримата“. Премиерът Дън Сяопин успя да й се противопостави, печелейки политически контрол в идеологическата битка между легализма и конфуцианството вътре в партийната върхушка, далеч от полезрението на обществото. Сега нещата се развиваха по същия начин.
— За какво се бори премиерът в момента?
— Опитва се да реши какво е най-добро за Китай.
Това не означаваше нищо.
— Министре, вие може би наистина се радвате на силна политическа подкрепа. Но тази подкрепа ще се изпари в мига, в който „Ба“ се доберат до властта. Те са заклети легалисти и с всяко свое действие се стремят към тотално и безмилостно потисничество. Бъдете сигурен, че няма да ви търпят.
— Защо трябва да се страхувам от група евнуси?
Пау махна към отворената врата, водеща към изложбената зала през двора.
— Там имам голяма колекция от ръкописи, свързани с нашето минало. Уникални текстове, но сред тях липсва Магна Харта. В историята ни няма велики форуми, прокламиращи независимост. Наследството ни се изчерпва с деспотизъм, упражняван от военачалници, императори и комунисти. Всички до един заклети легалисти.
— Това ми е добре известно. Преди време и вие сте работили за тях.
— А защо мислите, че вашето бъдеще ще е по-различно? Какво можете да дадете на Китай, ако спечелите премиерския пост?
Ни често си беше задавал този въпрос. Страната беше изправена на ръба на разрухата. Сегашната икономическа система не беше в състояние да създаде достатъчно богатство и високи технологии, за да се конкурира с останалия свят и едновременно с това да изхранва население от милиард и половина. Идеята на Мао да съсредоточи всички икономически лостове в ръцете на държавата беше безвъзвратно провалена, но същата съдба бе постигнала и политиката на Дън за безусловно насърчаване на чуждестранните инвестиции. Бе довела до експлоатация.
Управлението на страна като Китай можеше да се сравни с вдигането на хвърчало при пълно безветрие. Нагласяваш опашката, променяш дизайна, тичаш по-бързо. Но без вятър всичко е обречено на провал. В продължение на десетилетия китайските лидери бяха игнорирали факта, че няма вятър. И продължаваха обречените си усилия да вдигнат хвърчилото.
— Искам да направя пълна промяна — тихо рече той и почти се изненада, че изрече тези думи на глас.
Пау беше успял да ги изтръгне от него. Как е възможно този старец да го познава толкова добре?