Выбрать главу

Подобни машини бяха на въоръжение и в пакистанската армия, доставени от Вашингтон на един предполагаем съюзник в борбата срещу тероризма.

„Кобрата“ се насочи директно към тях. С два пропелера и два двигателя, тя беше въоръжена с 20-милиметрови картечници, противотанкови реактивни снаряди и въздушни ракети. Хеликоптерът бе бърз като пчела и също толкова повратлив.

— Този не е тук, за да ни помогне — отбеляза Касиопея.

Той беше съгласен, но нямаше смисъл да изтъква, че през цялото време е бил прав. Бяха ги подмамили тук с точно определена цел.

Дали мръсникът няма да…

„Кобрата“ откри стрелба. В тяхна посока бяха изстреляни няколко 20-милиметрови снаряда. Малоун се просна по корем върху дъските и се затъркаля, мяркайки през краката си Касиопея, която направи същото.

Хеликоптерът се носеше с пълна скорост към тях, сухият въздух свистеше в турбините му. Мостчето се разтърси от попаденията, разлетяха се трески и парчета от въжетата. Застигна ги следващият залп — този път насочен директно към трите метра, които го деляха от Касиопея.

За миг Малоун зърна гневния блясък в очите й, докато заставаше на колене и насочваше пистолета си в търбуха на хеликоптера. Но това беше акт на отчаяние. Машината бе бронирана отдолу, а и при скорост от двеста и петдесет километра в час шансовете за някакви щети бяха на практика нула.

— Лягай долу, по дяволите! — изкрещя той.

Следващият картечен залп буквално преряза мостчето между него и Касиопея. Гредите и въжените парапети се превърнаха в купчина летящи отломки.

Той скочи на крака в мига, в който въженият мост започна да се разпада. Нямаше връщане назад. До отсрещния край имаше шест-седем метра, които той преодоля вкопчен във въжетата. Мостчето под краката му бързо пропадна.

„Кобрата“ прелетя над тях, насочвайки се към близкото дефиле. Увиснало на въжетата, тялото му се люшна към насрещната скала. Другата част на прекъснатия мост се залюля в обратна посока. Той се блъсна в скалата, отскочи обратно, после успя да убие инерцията. Нямаше време дори да изпита ужас. Започна да се набира нагоре, бавно преодолявайки разстоянието до ръба на скалата. Ушите му се изпълниха с грохота на хеликоптера и пенещата се под краката му вода. Обърна се и се загледа с надеждата, че Касиопея беше повторила упражнението, но в обратна посока.

Видя я почти веднага и сърцето му се сви. Беше се вкопчила с две ръце в останките от моста и тялото й се люшкаше край отвесната скала. Нямаше как да й помогне. Между тях имаше само въздух.

„Кобрата“ описа широк завой над дефилето, набра височина и отново тръгна в атака.

— Можеш ли да се покатериш? — изкрещя Малоун, като се опитваше да надвие грохота на водата.

Тя поклати глава.

— Направи го! Бързо!

Главата й се извърна в негова посока.

— Махай се от тук!

— Няма да мръдна без теб!

„Кобрата“ беше на около километър от тях. Картечниците й щяха да затракат всеки миг.

— Хайде, давай нагоре! — изкрещя той.

Едната й ръка се протегна. После тялото й изведнъж полетя надолу, преодоля 15-метровата бездна и изчезна в пенливите води.

Малоун нямаше представа за дълбочината на потока, но стърчащите назъбени скали от двете му страни не предлагаха особени шансове.

Касиопея потъна в кипящата вода, която със сигурност беше леденостудена, тъй като идваше от топящите се снегове по околните върхове.

Малоун изчака с надеждата, че тя ще изплува на повърхността. Но нищо подобно не се случи.

Мътната вода под краката му със сигурност влачеше ситни камъчета и остри скални късове. Първата му мисъл беше да скочи след нея, но бързо си даде сметка, че това е невъзможно. Едва ли щеше да оцелее при падането. Той остана на място. Отчаян, невярващ, безпомощен.

След всичко, което бяха преживели през последните три дни, Касиопея Вит просто изчезна.

Първа част

Три дни по-рано

1

Копенхаген, Дания

Вторник, 15 май, 12:40 ч.

Котън Малоун набра уебадреса с треперещи пръсти. Подобно на телефонен звън посред нощ, анонимното съобщение не предвещаваше нищо добро.

Писмото в ненадписан плик беше пристигнало преди два часа, докато той беше по работа извън книжарницата. Но служителката му го уведоми едва преди няколко минути.