— Какво трябваше да стане, когато Касиопея открие лампата? — смени тактиката Малоун.
— Дава я на Тан, а той връща момчето.
— Но ти не вярваш, нали?
— Аз ли? Не. Карл Тан е мръсник. Момчето си е заминало. Аз го знам, ти го знаеш…
— Касиопея също го знае — довърши вместо него Стефани.
— Точно така — кимна Малоун. — По тази причина тя не бърза да свали картите си и е скрила лампата. Те са я отвлекли, а тя им е казала, че лампата е у мен, за да печели време.
— Не я познавам добре — рече Иван. — Умна ли е?
Може би недостатъчно умна, въздъхна наум Малоун.
— Нашият приятел твърди, че евнусите щели да завземат властта в Китай — обърна се към Стефани той. — Някаква организация, наречена „Ба“.
— Това е вярно — кимна тя. — Радикална организация с големи амбиции, които няма да донесат нищо добро на никого. Държавният департамент ги смята за малко вероятен претендент за властта, но греши. Това е една от причините да съм тук, Котън.
Той веднага разбра колебанията й. Руснаците или китайците? Главоболие или разстроен стомах? Но усети и нещо друго, което тя не желаеше да обсъжда точно в този момент.
Сервитьорката донесе петте порции риба, която изглеждаше току-що уловена.
— Охо, много добре! — потърка ръце Иван. — Сигурни ли сте, че не искате да я опитате?
Малоун и Стефани едновременно поклатиха глави. Иван се нахвърли върху първата.
— Бих казал, че става въпрос за много важни неща — подхвърли той. — Но китайците не бива да знаят за тях.
— А американците?
— Също.
— Но Соколов е уведомил китайците?
— Не знам — отвърна руснакът и енергично задъвка. — Това е причината да проявим интерес към лампата.
Малоун погледна навън. Книжарницата му беше точно насреща, през площада. През входната й врата влизаха и излизаха хора, други се разхождаха наоколо и просто се радваха на слънцето. Би трябвало да продава книги. Харесваше му. Имаше четирима служители. Местни хора, които вършеха добра работа. Той се гордееше с бизнеса си. Бе успял да си създаде постоянна клиентела. Много датчани попълваха колекциите си от редки издания именно от него. През последните две години си беше спечелил репутацията на човек, който може да достави всяко заглавие. Висока репутация, подобна на онази, които имаше през дванайсетте години служба като един от агентите на Стефани.
Но в този момент Касиопея беше тази, която имаше нужда от него.
— Заминавам за Антверпен — обяви на глас той.
— Какво ще правиш там? — попита Иван, зает с унищожаването на втората риба. — Знаеш ли къде да търсиш?
— А ти знаеш ли?
Руснакът престана да дъвче и се усмихна. Между редките му почернели зъби се бяха набили миниатюрни парченца храна.
— Знам къде е Вит — обяви той.
14
Касиопея бързо оцени информацията на Виктор за изчезналото дете на Лев Соколов.
— За кого работиш? — отново попита тя.
— След като напуснах Централноазиатската федерация, поех на изток и се озовах в Китай. Оказа се, че там има работа за хора като мен.
— Най-вече за лъжливите и двулични мръсници, а?
— Не мога да повярвам на ушите си — поклати глава той. — В Централна Азия просто си вършех работата. И я свърших добре. Всички задачи бяха изпълнени.
— Като междувременно за малко не бях убита, и то два пъти.
— Сама изрече важните думи — за малко. Пак повтарям: просто си вършех работата.
Виктор отново избегна отговор на въпроса, който му беше поставила.
— За кого работиш?
— Ще бъда откровен. Работя за Карл Тан.
— Това не е ли крачка назад в кариерата ти? От президента на Централноазиатската федерация преминаваш на втория човек в Китай.
— Той плаща добре. Имам здравна осигуровка, включително и за зъболекарски услуги, плюс три седмици платен годишен отпуск. Догодина ще ме включи в специална схема за пенсиониране.
— Ти ли изпрати онези двамата по петите ми?
Виктор кимна.
— Не биваше да ти позволим да напуснеш Белгия с лампата.
— Защо? Тан я иска.
— Тан няма намерение да върне детето на Соколов. Затова реши да се сдобие с лампата тук.
— Тогава защо не е отишъл в къщата на Пау Уън? Защо не е изпратил теб? Защо чакахте мен?