Той се строполи на пода.
— Да не си мислиш, че съм ти повярвала! — процеди тя.
15
Провинция Шанси, Китай
23:40 ч.
Тан крачеше сред замръзналите във вечна стража теракотени воини. Вече беше напуснал Изкоп 3 и в момента се намираше обратно в Изкоп 1. Експертът си беше отишъл. Многозначителен беше фактът, че в хранилището на Изкоп 3 липсваха текстове на Конфуций, въпреки че там би трябвало да има най-малко шест от тях. Не по-малко многозначителен беше и сребърният часовник, който продължаваше да стиска в дланта си.
Беше подозирал, че много неща се бяха случили преди трийсет години. Сега вече беше сигурен.
По онова време Линтун бил предимно аграрен район. Всички знаели, че под една от масивните могили лежи гробницата на Първия император, управлявал преди повече от 2200 години. Но никой не подозирал за съществуването на подземната армия. След откриването на първите теракотени фигури започнали интензивни разкопки. В продължение на години работниците копаели денонощно, пробивали дълбоки шахти сред пръстта, пясъка и глината, събирали стотици хиляди отломки, които били надлежно описани и фотографирани. После дошъл ред на другите, които започнали да възстановяват потрошените фигури, слепвайки търпеливо отделните парченца. Плодовете на техния изтощителен труд бяха пред очите му.
Теракотената армия се приемаше като монументално доказателство за стремежа на китайците да живеят в организирано общество, превръщаше се в символ на обединената държава, творческата култура и правителството, което работи със и за народа. Един почти съвършен символ.
За пръв път от доста време насам той беше съгласен с начина, по който миналото бе използвано, за да оправдае настоящето. По време на разкопките най-вероятно бяха открити и документите, които са били част от изгубената библиотека на Цин Шъхуан.
Никой не бе разбрал за тях. Въпреки едно безспорно веществено доказателство — сребърния часовник. Нарочно ли е оставен?
Кой знае? Тан не можеше да отхвърли нищо, тъй като знаеше кой бе направил откритието.
Пау Уън. Специален сътрудник на Централния комитет, съветник на Мао Дзъдун и Дън Сяопин, човек с аналитичен ум и изключителни способности за постигането на конкретни резултати. Мао и Дън бяха управлявали със замах, но бяха оставили детайлите на хора като Пау. Този човек беше ръководил много археологически експедиции из страната и лично беше надзиравал разкопките на теракотените воини и тяхната реставрация.
Дали часовникът в ръката му не беше на Пау? Най-вероятно.
Тан се взря във воина, изправен на няколко крачки пред него. Авангард, който е трябвало да посрещне първата вълна на противника. Следван от многобройните вълни на батальоните зад него, готови да влязат в смъртен бой. Безкрайни вълни от ужасяващи и непобедими мъже. Като самия Китай.
Сега обаче страната беше на кръстопът. Трийсет години безпрецедентна модернизация бяха родили едно нетърпеливо поколение, което беше равнодушно към комунистическите постулати и искаше не национализъм, а нормален живот, икономическа сигурност и свободен културен избор. Лекарката в онази болница беше негов типичен представител. Китай се променяше.
В историята на страната нямаше пример за режим, който се бе отказал от властта без кръвопролития. Може би комунистическата партия щеше да го направи. Което означаваше коренна и опасна промяна в плановете му за завземане на властта. Силно се надяваше, че онова, което търсеше в момента, щеше да му донесе известна сигурност, полъх на легитимност, а дори и повод за пробуждане на националната гордост.
Вниманието му беше привлечено от някакво раздвижване горе. Той спря и зачака. През парапета на пет метра над главата му надникна облечена в черно фигура, после още една. Те принадлежаха на стройни и силни мъже с късо подстригани коси и безизразни лица.
— Тук, долу — тихо подвикна той.
Мъжете изчезнаха. Те бяха придружили експерта, когото бе повикал от западната част на страната. По време на инспекцията на разкопките те чакаха наблизо, готови да реагират на повикването му. Той им позвъни, докато се отдалечаваше от Изкоп 3. Появиха се в далечния край на редицата древни воини и безшумно се приближиха към него.
— Всичко да се изгори! — заповяда той. — Ще хвърлим вината за пожара на кабелите и трансформатора.