Мъжете се поклониха и изчезнаха.
Малоун и Стефани прекосиха Хобро Плац. Следобедното слънце беше потънало отвъд стръмните покриви на Копенхаген. Иван бе казал, че има работа за около час, и бе изчезнал.
Малоун спря пред един от фонтаните и седна на каменния парапет.
— Преди две години ти откраднаха чантата на това място — подхвърли той.
— Помня — усмихна се тя. — Беше истинско приключение.
— Искам да разбера за какво става въпрос. С всички подробности.
Стефани не отговори.
— Трябва да знам какви са залозите — твърдо добави той. — Ясно е, че не става въпрос нито за отвлеченото дете, нито за следващия премиер на Китай.
— Иван е убеден, че не знаем нищо, но ние знаем — промълви тя.
— Просвети ме.
— Всичко опира до нещо, което навремето Сталин е научил от нацистите.
И това е някакво начало, каза си Малоун.
— По време на Втората световна война Германия доставяла голяма част от горивото си от петролните рафинерии в Румъния и Унгария. Но през четирийсет и четвърта година съветската авиация ги бомбардирала и скоро след това войната свършила. Сталин видял как Германия буквално блокира от липсата на петрол и стигнал до заключението, че Русия никога не трябва да стига до подобно състояние. За него зависимостта от петрола трябвало да бъде избегната на всяка цена.
Това не беше никаква изненада.
— Всеки на негово място би постъпил така — сви рамене Малоун.
— Но за разлика от останалия свят, включително Съединените щати, Сталин знаел как да го постигне. Благодарение на професор Николай Кудрявцев.
Малоун мълчеше и чакаше.
— Кудрявцев открил, че петролът няма нищо общо с вкаменелостите.
По тези въпроси Малоун имаше информация колкото всеки средно интелигентен човек. В продължение на милиони години праисторическите мочурливи растения и животни, включително динозаврите, били затрупвани от утаечни наноси. След още милиони години, благодарение на налягането и високите температури, тези наноси се превърнали в петрол, получил името „фосилно гориво“.
— Според руския професор петролът е „абиотичен“ — тоест не се създава от някога жив материал, както беше прието досега. Според него той е първичен продукт на земните недра, който се трупа постоянно.
Малоун моментално схвана за какво става въпрос.
— Значи запасите са неизчерпаеми, така ли? — попита той.
— Този въпрос ме доведе тук, Котън — въздъхна Стефани. — И ние трябва да намерим отговора му.
После тя му разказа за едно откритие на руснаците, направено през петдесетте години на миналия век. На тяхна територия се оказали няколко огромни петролни полета на дълбочина от няколко хиляди метра — нещо, което влизало в противоречие с теорията за „фосилното гориво“.
— И при нас се е случило същото — добави тя. — През седемдесет и втора година в Мексиканския залив бе открит петролен залеж на дълбочина две хиляди метра, чиито запаси намаляват изненадващо бавно въпреки интензивната експлоатация. Малко по-късно тази тенденция се наблюдавала и при няколко дълбоки сондажа в Северна Аляска.
— Искаш да кажеш, че залежите се възстановяват сами? — попита Малоун.
— Не точно — поклати глава тя. — Обясниха ми, че това зависи от състоянието на скалните разломи. Дъното на океана в Мексиканския залив е прорязано от дълбоки пукнатини, които позволяват на петрола да се издигне нагоре вследствие на налягането. Но има и още нещо.
Веднага пролича, че тази жена се беше подготвила добре както винаги.
— Геоложката възраст на суровия петрол от тези кладенци е различна от тази преди двайсет години.
— Какво означава това?
— Означава, че петролът идва от друг източник.
Което говореше за нещо съвсем друго.
Че не идва от мъртви растения и динозаври.
— Залежите на биотичен петрол лежат плитко, Котън. От стотици до няколко хиляди метра под повърхността на Земята. Докато абиотичният петрол се намира на много по-голяма дълбочина. Няма научно обяснение за потъването на органичния материал толкова дълбоко под земята. А от това следва, че съществува друг източник на тази суровина. Сталин преценил, че ако теорията за възобновяемия петрол бъде доказана, Съветският съюз ще получи голямо стратегическо предимство пред своите съперници. Още през петдесетте години на миналия век той предвидил важното политическо значение на суровия петрол.