- Ха, представляват компания. Чувал ли си за „Консолидейтед ентърпрайзис“?
- Не - отвърна Сам. - Доста мъгляво звучи.
- Явно не изключват никакви начинания - каза тя.
- В момента като че ли са ловци на съкровища. - Сам посочи един подводен детектор за метал, готов за употреба.
- Но защо да го използват, ако могат просто да следят хора като нас, да им потрошат оборудването и да се възползват oт обекта им?
Сам отново огледа кабината.
- Шестима са.
- Две жени. - Тя кимна и отвори папката. - Ето ги, целият „полеви екип“, с все снимки и имена.
- Вземи папката - каза Сам.
- Не е ли малко прекалено?
- А не е ли малко прекалено да оставим шестима души сред блато на шейсет километра от населено място?
- Предполагам, че си прав - тя затвори папката и излезе на палубата.
- А какво ше правим с лодката им?
- Къде е главният им офис?
- В Ню Йорк.
- По-добре да я върнем и да я закотвим на пристанище - каза Сам. Сигурно са я наели от някого, който не може да си позволи да я загуби.
Реми преметна крака през борда и се прехвърли обратно в собствената им лодка. Сам ѝ подаде маската и плавниците си, свали неопрена и също го хвърли в лодката. Реми освободи въжето, което държеше двете лодки една за друга.
- Да се състезаваме до Гранд Айл. - Тя запали двигателя - Победителят се къпе пръв!
Сам запали двигателя на черно-сивата лодка и бързо набра скорост. И двамата се вживяха в състезанието и пристигнаха почти едновременно на пристанището.
Сам привърза черно-сивата лодка към кея и се отправи към съседния кей, облечен в задигнат от кабината анорак и вдигнал качулката му върху бейзболна шапка . Реми вдигна глава към съпруга си.
- Много самодоволен изглеждаш с тази открадната премяна - подкачи го тя.
Той поклати глава.
- Просто обичам да се усмихвам, защото съм открит и дружелюбен.
Тя приключи с въжетата, отиде до кабината подръпна новия катинар.
- Открит? Прозрачен не е същото като открит. Но ако ме заведеш до някоя баня, след това в хубав ресторант, тогава може би ще си поговорим за дружелюбност.
3.
Ла Джола, Калифорния
Селма Уондраш седеше на бюрото си в офиса на първия етаж на дома на Фарго в Голдфиш пойнт. В Калифорния бавно настъпваше вечерта и слънцето тъкмо потъваше в гладката повърхност на океана. Селма обичаше тези мигове - слънцето над хоризонта приличаше на жълтък на пържено яйце. Източените тихоокеански вълни се разбиваха в основата на скалите под къщата и от време на време тя се замисляше как са прекосили целия свят, преди да стигнат до нея. Рядко и се отдаваше да чете за удоволствие, но Фарго бяха в Луизиана почти от месец и работата им там не изискваше някакви специални проучвания от нейна страна.
Селма прокара пръсти през късата си коса, затвори очи за миг и се сети за книгата която четеше - „По-голямото пътешествие“ от Дейвид Макълоу, в която се разказване за американци, посетили Париж през деветнайсети век. И те, като нея, били хора, влюбени в познанието. И за тях, и за нея, да учиш значеше да живееш. Мислеше, че поне за себе си можеше да твърди с увереност, че е намерила мястото си.
Когато беше малка, Селма често си представяше самата себе си като портрет - сиво безинтересно създание. Беше нарекла този портре „Момиче на първия чин с вдигната ръкаьььь’. За всички тя беше дете-гений - научи се да чете на две години и не спря, както и не спря и да учи, да пресмята, да проучва... И ето, че точно с това се занимаваше и сега и бе една от най-добрите.
Зърна отражението си в прозореца, зад които се стелеше океана - дребничка, набита жена на средна възраст (няма какво да се лъже за възрастта), облечена с тениска на хипарски цветя и панталони в камуфлажен десен (бяха японски панталони за градинарство и бяха стилни, пък).
От доста време работеше за Сам и Реми Фарго. Наеха я почти веднага след продажбата на компанията си, още преди да построят тази къща. Тогава Реми ѝ каза:
- Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.
- Какви проучвания? - попита Селма.
- Всякакви - отвърна Реми. - История, археология, езици, океанография, метеорология, компютърни науки, биология, медицина, физика, игри и пъзели... Искаме човек, който щом чуе въпрос, ше намери начин да му отговори.
- Точно това, което правя аз - каза тя. - Изучавала съм повечето от тези дисциплини, а някои съм преподавала. Докато работех като библиотекар, каталогизирах някои източници и познавам много експерти. Приемам работата.