- Този ще да е верният воин.
По скелета висяха кожени панталони и туника. Носеше кама и дълъг, прав меч. Сам и Албрехт поставиха дъска под скелета, дрехите и оръжията му и внимателно го издърпаха с нея, а после с помощта на Януш и Тибор го поставиха в пластмасов контейнер, подобен на плосък ковчег. Отместиха контейнера.
Албрехт и Сам заоглеждаха задната стена на нишата. Сам извади джобния си нож.
- Може ли да пробвам нещо?
- Разбира се! - отвърна Албрехт. - Би трябвало да е просто хоросан.
Сам разчовърка стената и извади парче, дебело около три сантиметра.
- Пласт хоросан, a зад него още скала.
- Да го снимаме, преди да го премахнем – предложи Албрехт.
Двамата със Сам отстъпиха встрани, а Реми снима. После внимателно се заеха да премахват парчетата и да ги оглеждат за боя или драскотини.
Албрехт се наведе в отвора и впери поглед в парчето туфа, наместено зад хоросана.
- Втори камък. О, да, това е! „Сепулкрум Суми Регис.“ Гробницата на Върховния вожд. „Магнус океанус“. Великият океан. „Рекс Хунорум“. Владетеля на хуните.
Останалите заръкопляскаха, навярно най-силният шум в това място от хиляда години насам. Когато се поукротиха, Сам се приведе встрани към капитан Боярди.
- Това ехо ли беше?
Боярди се заслуша.
- Да идем да проверим! - каза той и изключи челника си. Двамата се върнаха откъдето бяха дошли. Сам също беше изключил челника си. От време на време някой от тях се спираше, ослушваше се и продължаваше тихо напред. На втория завой стигнаха до по-голяма ниша, като за цяло семейство. Боярди включи челника, за да видят какво ги чака зад завоя. Чакаха ги четирима души, които изскочиха иззад ъгъла и се нахвърлиха отгоре им, като се опитваха да ги съборят. Тренировките по джудо на Сам си казаха думата. Той успя да повали първият нападател и да го обезвреди с удар в слънчевия сплит. Вторият се беше хвърлил на гърба му и не го пускаше. Сам се засили към стената и се извъртя, така че да я посрещне с гръб. Мъжът се свлече на пода.
Капитан Боярди, разбира се, беше обучен в близък бой, а и бе по-висок и по-силен от своите двама противници. Повали единия с комбинация от удари в челюстта и корема и обезвреди втория със задушаващ хват.
Сам приклекна да вземе фенерчето, изпуснато от Боярди, и видя две жени, свити в един тъмен ъгъл на нишата.
Боярди извика нещо на италиански и като че ли ги уплаши.
И двете вдигнаха ръце.
- Не ви разбираме!
- He стреляйте, капитане - каза Сам. Знам кои са.
- Така ли?
- Работят за компанията „Консолидейтед ентърпрайзис“ от Ню Йорк.
- Откъде ги познавате? - попита Боярди.
- Непрестанно следят мен и Реми. Уж са ловци на съкровища с търговска цел, но не съм убеден.
- Зашо ще нападат карабинер?
- Попитайте ги. Следваха ни, докато се гмуркахме в Луизиана, последваха ни и до Берлин, след това до Унгария. Не знам как са се измъкнали от ареста в Германия, но ще се обадя на капитан Клайн от берлинската полиция.
- Натопихте ни! - възмути се младата жена с къса руса коса, която ги следваше в Берлин. - Разбира се, че свалиха обвиненията.
Високият мъж с бръснатата глава се включи:
- Държаха ни две седмици!
Един от другите го скастри:
- Мълчи, докато не повикаме адвокат.
- Какво ви става на вас, американците? - зачуди се Боярди. - Само американски филми ли гледате? Никой друг по света няма нужда да му четат правата. Ако искате правен сьвет, ето ви един: не нападайте полицаи!
Сам кимна.
- Чудесен съвет, от опит го знам. Как изобщо стигнахте дотук?
Жената с черната коса рече:
- Последвахме ви. Влязохме в църквата, щом се уверихме, че сте слезли в катакомбите. Казахме на монаха, че сме от групата и че сме закъснели. Много беше услужлив.
- Хитро! - каза Боярди. - Макар да е незаконно навлизане в територия с цел кражба на национални съкровища.
- Какво ще правите? - попита плешивият.
Боярди им махна да го последват:
- Елате насам, ако искате да видите съкровище. Ще е най-голямата находка в живота ви.
Сам и Боярди тръгнаха зад шестимата, за да не избягат, като ги насочваха към гроба на Атила.
Когато сс върнаха, Януш, Тибор и двамата полицаи тъкмо поставяха втория камък на метър-два от входа.
Сам погледна. Оттатък помещението бе много по-голямо, цяла стая. Таванът бе висок два метра и половина, а подът - метър и половина широк.
Погребалната камера на Атила. Насред помещението, обграден от разхвърляни купчини златни монети, някога натъпкани във вече нзгнили чували и кошници, обграден от инкрустирани със скъпоценности мечове, колани, ками и украшения, се намираше железен ковчег с размери два метра и половина на метър и половина.