Двамата редови карабинери останаха със арестуваните, а един по един Реми, Сам, Албрехт и Боярди се вмъкнаха в погребалната камера и се заеха да снимат и картографират всеки сантиметър от нея. След три часа започнаха да разместват предметите около ковчега. Прибраха ги в кутии, описаха ти и ги натовариха в осемте колички.
Боярди пристъпи до арестантите, седнали на пода на тунела с умърлушени физиономии.
- Е, какво мислите?
Блондинката сви рамене.
- Радвам сс, че успях да го видя.
Боярди отвърна:
- Значи си любопитна и авантюрнстична душа. Аз също съм такъв. А останалите?
Останалите петима закимаха и измърмориха някакво съгласие.
- Добре. Защото ще ви възложа една работа. Ще ви дам възможност да започнете да изплащате дълга си към народа на Италия. Може да ни помогнете да пренесем тези безценни артефакти на повърхостта.
- Това не е законно! - каза плешивият. Не можете да ни карате да работим. Първо трябва да ни осъдите.
- Добре. Този господин няма да работи. Прокурорът ще научи, че не е искал дa компенсира престъпленията си. Още не се разкайва. Сержант Балдаре, сложете му белезници. Останалите, какво да кажа на прокурора за вас?
Всички останали приеха да работят.
Плешивият се обади:
- Чакайте! И аз ще помогна!
Боярди кимна на сержанта, който му махна белезниците.
- Предупреждавам ви, хората ми не са глупаци. Ще ви претърсим щателно, когато излезем на повърхността и ще сравним съдържанието на всички кутии със снимките. Ако нещо е залепнало случайно за вас, ви гарантирам живописен, старомоден италиански затвор. Ясно ли е?
Всички казаха „да“.
Час по-кьсно първите колички злато, скъпоценности и скъпи орьжия, принадлежали някога на покорени царе, си проправяха път по дългите коридори и стълбища към света, който не ги бе виждал от 453 г.
Отне им пет дни внимателна и тежка работа да извадят съкровището на Атила. Горе, където Селма, Уенди, Пийт и тримата карабинери проверяваха и товареха артефактите, всичко вървеше гладко. Първият камион за Националния археологически музей в Неапол тръгна в три сутринта още през първата нощ, придружен от две цивилни полицейски коли. На негово място пристигна нов камион.
Мисионерите на светото слово защитиха репутацията си и съобщиха публично само, че катакомбитс са обект на археологическо проучване и временно ще са затворени за посетители.
На шестия ден екипът свали четири верижни лебедки и повдигна капака на железния ковчег. Вътре се показа сребърен ковчег, обграден от още съкровища - корони, скиптри, ками и личните символи на властта на десетки царе, принцове, вождове и ханове. Цял ден изпразваха ковчега и каталогизираха артефактите.
На осмия ден екипът повдигна капака на сребърния ковчег. Старите легенди се оказаха верни - вътре имаше ковчег от чисто злато, обграден от скъпоценни камъни: смарагди, рубини, сапфири, гранати, нефрит, корал, лапис лазули, яспис, опал, кехлибар - скъпоценни камъни от всички краища на древния свят.
В последния ден отвориха златния ковчег на Атила и откриха скелет на мъж, висок около метър и шейсет и пет, с туника от червена коприна и панталони в същия цвят, както и високи до коляното кожени ботуши и шапка, подплатена с козина. Държеше сложносъставен лък от рог, носеше кама и меч. От вътрешната страна на похлупака пишеше:
„Открихте гробът на Атила, Върховен вожд на хуните. Щом стоиш пред мен, значи си смел и умен воин. Последното ми съкровище ще те направи богат и могъщ цар, но само времето, провалите и скръбта могат да те направят мъдър цар."
30.
ГРАНД Хотел „Сейнт Реджис“, Рим
- Моля всички да се подредят в три редици.
Фотографът от „Ню Йорк Таймс“ ги подреди на местата им с много ръкомахане. На предния ред в средата седеше Албрехт, а от двете му страни - Селма и Уенди. На втория ред бяха Януш, Тибор и Пийт. А най отзад – Сам, Реми и капитан Боярди.
Фотографът изщрака сложен фотоапаратен залп, съпроводен от светкавици. Репортерът от „Дер Шпигел" с удоволствие се възползваше от централното място на Албрехт Фишер. Представители на италианските „Джорнале ди Сицнилия“, „Ил Газетино“ от Венеция, „Ил Матино“ от Неапол, „Ил Месагеро“ от Рим, „Ил Ресто дел Карлино“ от Болоня и „Ла Национе" се бутаха взаимно, за да снимат изложената на показ частичка от величественото съкровище, наредена върху бял чаршаф на килима и обградена от високи, сериозни карабинери в парадни униформи. Те просто гледаха в една точка, сякаш короните, мечовете и скъпоценните камъни в краката им не съществуваха.