Выбрать главу

След снимките започнаха интервютата. Сам и Реми се предвижиха към далечния край на конферентната зала, но репортери от „Льо Фигаро”, „Льо Монд“, „Дейли Телеграф” и „Гардиън” все пак ги настигнаха.

Репортерката от “Гардиън“, жена на име Ан Дейд-Стантън, приклещи Сам.

- Всички, с които съм говорила на четири очи твърдят, че вие сте водил поредицата експедиции и че през повечето време единствените участници сте били вие и съпругата ви. Това някакъв начин да избегнете данъчни задължения ли е, или някаква друга хитрост?

- Всички, които са тук, са пътували, рискували и в някакъв момент са копали дупки. Някои помагаха, като проучваха, уреждаха пътуванията и екипировката. Други пък прекарва­ха повече време на терен. Но не съм водачът.

Реми каза:

- Със Сам считаме за свой водач в тази мистерия от древ­ния свят професор Албрехт Фишер. Той е изучавал римската епоха през цялата си кариера. Обади ни се по телефона след първоначалното си откритие на едно поле в Унгария и ни по­моли да отидем и да му помогнем. Отзовахме се.

- Но вие сте световноизвестни приключенци и ловци на сък­ровища. А и доколкото разбрах, всички разходи са били ваши.

-      С Албрехт Фишер и Тибор Лазар станахме пълноправ­ни партньори от мига, в който открихме първата погребална камера в Унгария. Албрехт имаше най-много познания за ис­торията и археологията на късната Римска империя. Тибор е роден в тази част на Унгария, кьдето Атила е построил ук­реплението си, така че можеше да ни осигури помощници, включително такива с нужното оборудване и превозни сред­ства. Със Сам имаме малко опит с исторически проучвания и затова финансирахме част от заниманията. Всеки oт нас допринесе с каквото можеше и всички се възползвахме, в един или друг момент, от помощта и на други хора.

- Точно така - съгласи се Сам. А междувременно култур­ните министерства на няколко страни, където пътуванията ни отведоха – Унгария, Италия и Франция, ни оказаха съдействие, предложиха ни закрила, както и закрила на находките, така че да са на разположение на специалистите. Помогнаха ни и полицейските сили в Берлин и Москва.

- Сам? - прошепна Селма. - Сайтът!

- О, разбира се! - каза Сам. - Това е Селма Уондраш, глав­ният ни специалист по проучванията.

Селма обясни:

-      Мислим да направим специален сайт, където да качим целия каталог с всички артефакти от петте съкровища и от гробницата на Атила. Ще има снимки на всички предмети, така както са били открити, както и в близък план в музейна среда. Ще има и секция с научни статии за тях. Възнамеря­ваме да подготвим и книга, под редакторството на професор Албрехт Фишер.

Репортерите чинно записаха думите ѝ, а после се включи­ха в празнуването, което продължи до късно през нощта. На­края капитан Боярди и хората му прибраха обратно мострите от съкровището и се приготвиха да си тръгват.

- Сам, Реми - обърна се той към съпрузите Фарго, - утре новината ще е по всички големи вестници по света и затова трябва да пренесем последната част от съкровището в музея преди да излязат сутрешните броеве.

- Време ли е да тръгваш? - попита Реми.

-      Колкото повече чакаме, толкова повече рискуваме. Ан­тичните съкровища пленяват въображението на хората, а това не винаги е за добро. През 20-те години на миналия век гробницата на Тутанкамон е била изключително популярна. А кой е бил той в крайна сметка - богат тийнейджър, нищо повече. А сега става дума за Атила! - Капитан Боярди се усмихна, целуна ръка на Реми и разтърси ръката на Сам. - За мен беше невероятно удоволствие и най-голямото пости­жение в кариерата ми!

-      За нас също - отвърна Реми. - Дано не си говорил сериозно, когато каза, че ще се оттегляш.

- Няма да се оттегля преди вие да го направите. Искам да видя какво друго ще откриете.

- Ще ти се обадим, когато сме наясно - засмя се Сам.

Първо си трьгнаха карабинерите, а след тях репортерите и фотографите.

Накрая останаха само Албрехт, Сам, Реми, Тибор, Януш, Селма, Пит и Уенди. Сам вдигна една лъжица и почука по чашата Всички замълчаха и погледнаха към него.

- Беше страхотно парти! Сега с Реми отиваме да поспим. Ще се срещнем вън фоайето в девет часа сутринта с готов багаж. Наели сме шофьори да ни откарат до летището. При­бираме се у дома.

Докато крачеха мързеливо към апартамента си, Реми се прозя:

- Ще откараш всички до домовете им с частен самолет?

Сам сви рамене.

- Селма, Пийт и Уенди живеят с нас. Тибор и Януш ни спасиха живота по два пъти всеки, а Албрехт ни покани на страхотен лов на съкровища - заслужават го. А и са само две спирки допълнително.