- Не искам да звуча като неблагодарна лигла, но отдавна не съм била насаме със съпруга си без лопата в ръка или стрелци по петите ни.
Сам обгърна раменете ѝ с ръка, докато вървяха към асансьора.
- Права си. Радвам се, че съм се оженил за прекрасна жена като теб. Също така се радвам, че повечето престъпници стрелят толкова зле.
Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.
- Нямам търпение да стигнем вкъщи.
- И аз никак не бих възразил да е час по-скоро.
Сам отключи вратата на апартамента и влязоха.
На следващата сутрин се срещнаха с останалите във фоайето и се качиха в наетите лимузини, които ги откараха до летите „Чампино” . Самолетът ги чакаше на пистата край малък частен терминал. Натовариха багажа и групичката се качи на борда. От Рим до Франфурт имаше само около осемстотин киломeтpa - там оставиха Албрехт.
- Е, дадохте ми храна за размисъл - каза той. - И за два живота не бих могьл да свърша с проучването на всичко открито. Благодаря на всички ви!
До Сегед имаше още деветстотин километра. Когато се приземиха, Тибор и Януш Лазар се надигнаха от седалките и Тибор се обърна към Сам:
- Идваш ли?
Сам хвана Реми за ръката и викна към останалите:
- Изчакайте ни, връщаме се след няколко минути!
Реми изгледа изненадано Сам, но стана и двамата последваха братята Лазар.
- Тибор, Януш, дано скоро се видим пак - обърна се към тях Реми. - Винаги сте добре дошли в Ла Джола, имате телефонните ни номера и имейлите. Само се обадете.
- Може и да го направим някой ден, но няма да е сега - отвърна Тибор. - Ще поостанем у дома и ще си починем. Ще му ударим едно дълго лежане и само от време на време ще се надигаме от леглото, за да се присмеем на Арпад Бако.
- Не знам каква част от съкровището ще получите - намеси се Сам. - По-голямата част, разбира се, ще остане в музея, но със сигурност ще получите милиони от продадените артефакти.
- Ето! - засмя се Тибор. - Казах ви, че е добра идея да съм ви приятел.
Четиримата влязоха в терминала. В другия край на чакалнята седеше мъж, който се стори познат на Реми. До него, върху количка за пренасяне на багаж имаше много голям пластмасов контейнер.
Реми се зачуди:
- Сам...?
Мъжът сякаш я чу и се обърна. Реми се ококори и затича към него. Стигна до пластмасовия контейнер, погледна вътре, падна на колене и се разплака.
- Добро момче! - промълви тя. Скочи на крака и се хвърли на врата на Сам. – О, Сам! Не мога да повярвам!
- Реших, че заслужаваш подарък - отвърна той. - Но и Золтан заслужаваше награда, а доколкото разбрах, е искал само теб.
Тибор, Януш и мъжът от кучкарника помогнаха на Сам да добута количката до самолета. В основата на стълбите Реми каза:
- Не може да го качим, затворен в тази кутия.
Тя приклекна, отвори вратичката и Золтан излезе. Първо се показа черната муцуна, после - огромната глава, косматия врат и мускулестите рамене. Реми прегърна кучето.
- Добро момче! - прошепна тя. - Добро момче! Стани!
Двамата заизкачваха стъпалата. Тибор помогна на Сам да качи контейнера и да го прикрепи с ремъци към един празен ред седалки. После се обърна към Сам и Реми:
- Скоро ще се видим пак, приятели! - и им махна за довиждане.
Реми и Золтан влязоха в пътническия салон при останалите. Селма изгледа немската овчарка с недоверие.
- О, чудесно! - възкликна тя. - Сам най-накрая ти е кутил пони.
- Селма, това е Золтан - отвърна Реми. - Ела и му дай да подуши ръката ти. Няма нищо да ти направи.
Селма протегна ръка и потупа Золтан по врата.
- ...освен ако не му кажа - продължи Реми.
Селма рязко дръпна ръката си. а Пийт н Уенди не успяха да сдържат смеха си.
- Така като го гледам - отбеляза Пийт, - ако имаш път към Аляска, той може сам да ти дърпа шейната.
- Така, а сега е ваш ред - каза Реми.
Золтан търпеливо остави Пийт и Уенди да го погалят. Реми седна до Сам и каза на Золтан „Седни!“. Кучето седна, а тя го почеса зад ушите.
Наземния персонал приключи с презареждането и проверките преди полета и стюардесата затвори вратата на пилотската кабина.
Сам отиде при контейнера и се върна с торба кучешки лакомства.
- Добра идея - засмя се Пийт. - Дават ни отсрочка, преди кучето да реши дали ще ни яде, или не.
- Не се тревожи - отговори му Сам. - Золтан е по-възпитан от всички нас, взети заедно. Обучен е да разпознава кого изяжда и кого да пази.
Реми прегърна нежно Золтан и му подаде няколко лакомства.