Пилотьт запали двигателите и пасажерите пристегнаха коланите. Самолетът заманеврира по пистата. Золтан кротко си ядеше курабийката и се оглеждаше наляво и надясно. Самолетът стигна до края на пистата и се обърна срещу вятъра. Докато машината се издигаше, Реми държеше дланта си на гърба на Золтан, за да е спокоен.
- Не се тревожи, Золтан! С теб съм! - шепнеше му тя. Вибрациите и тракането спряха, самолетът се издигна и Золтан отпусна глава на килима и се приготви за дълъг полет
Реми се наведе към Сам и прошепна:
- Обичам го! И теб също! Но това е... прекалено. Куче като него, с неговото обучение, струва колкото „Ролс Ройс“.
- „Ролс Ройсът” е страхотна машина, но не бих я заменил за живота ти.
Сам се облегна назад, а Реми - на гърдите му. Золтан вдигна глава към тях, огледа помещението, легна и затвори очи.
31.
Голдфиш Пойнт, Ла Джола
Първи етаж
Слънцето залязваше. Реми и Золтан излязоха на обичайния си вечерен крос по плажа. Откакто се върнаха от Европа, Реми посвети по-голяма част от времето си на Золтан. Искаше да му помогне по-лесно и бързо да свикне с тази част на света, която щеше да е в неговият дом оттук нататък.
Засега Золтан като че ли харесваше Ла Джола и беше напълно спокоен и покорен. Когато Реми вървеше, вървеше и той. Когато тя тичаше - той не изоставаше.
Днес тичаха до закътан плаж в южния край на Ла Джола, който всички наричаха „Детската лагуна“. Плажът и бетонният вълнолом бяха покрити с излежаващи се тюлени и морски лъвове. Реми знаеше, че Золтан не е виждал подобни животни в Унгария, но въпреки това не им обърна никакво внимание.
Стигнаха до края на Детската лагуна и затичаха обратно по пътеката към Голдфиш пойнт, а после по зелената морава и покрай палмите в парка, към хотел „Валенсия“. Реми спря и се загледа в откриващата се пред очите ѝ гледка. Замисли сс какво невероятно място е Ла Джола. Името му означаваше „Бижуто” - напълно подходящо за това невероятно място. Двамата със Cам неслучайно избраха къщата да им е на Голдфиш пойнт, в северния край на малката област Ла Джола. Непосредствено до дома им започваше скалист бряг, с множество обливани от прибоя пещери. Мястото носеше името на златните рибки „гарибалди”, които се срещаха в тези води.
Реми и Сам започнаха да проектират кьщата, след като шест години не бяха вдигали глава от работа в собствената им компанията за производство и продажба на аргоновия лазерен скенер, изобретен от Сам. След като продуктът се утвърди на пазара, получиха предложение да продадат компанията и патента за невероятна сума. Съгласиха се и след това не само можеха да си позволят голяма и скъпа къща, но и можеха да ѝ посветят нужното време и енергия.
Къщата се простираше на сто и осемдесет квадратни метра в четири етажа, точно над Голдфиш пойнт. На най-горния етаж беше голямата спалня на Сам и Реми, две бани, два големи килера, малка кухня и всекидневна със стена от прозорци, които гледаха към океана. На третия етаж имаше четири спални за гости, основната кухня и трапезарията. Бяха решили вторият етаж да е фитнес-зала. Там имаше и басейн с изкуствено насрещно течение, катераческа стена и сто и осемдесет квадратни метра под от дървесина за фехтовката на Реми и джудото на Сам.
Работните помещения се намираха в приземния етаж. Тук бяxa работните места на Сам, Реми и Селма плюс за още четирима души. Освен това имаше спални за гости и лаборатория, както и помещение за четириметровия соленоводен аквариум на Селма с колекцията ѝ от риби.
Докато се прибираше, Реми забеляза две непознати яхти оттатък заливчето. Седяха на котва на около километър от брега. Бяха толкова близо, че изглеждаше, сякаш почти се докосват. И двете яхти бяха големи, бързи съдове. Реми бе виждала европейски знаметиности да наемат за пътуванията си в Средиземно море подобни яхти. Те развиваха скорост до шейсет морски възела, но някои бяха и по-бързи. Беше виждала няколко такива в пристанището на Сан Диего. Знаеше, че са изключително скъпи и по-подходяши за пътувания между гръцките острови или около френската Ривиера, а не за преходи в Тихия океан.
Двамата със Золтан подминаха хотела и се упътиха нагоре по улицата към залесеното плато и дома им. Къщата беше кацнала на склона, а огромните ѝ прозорци гледаха към океана. Ярките ѝ светлини сякаш още отсега топлеха и приласкаваха Реми. Сам беше измайсторил и инсталирал система от сензори, които по здрач автоматично включваха няколко лампи на всеки етаж. Вътрешните стени бяха малко и по-голямата част от къщата сс озаряваше от златиста светлина.