Реми тичаше нагоре по улицата - най-изнурителната част от кроса, когато забеляза, че със Золтан нещо става. Кучето внезапно скочи напред, а после рязко спря пред краката ѝ . Взираше се настойчиво пред себе си със златистите си очи. Реми също спря и се опита разбере накъде гледа кучето. Явно нещо отпред по лъкатушещата улица го тревожеше.
Реми се изпълни с тревога. Прииска ѝ се вече да си е у дома. Знаеше, че Золтан не само има прекрасно обоняние, но и е обучен добре да открива скрити живи същества. Явно пред тях имаше нещо, което му се струва опасно. Зачуди се дали да не му сложи нашийника.
Беше чувала за немски овчарки, които погват пощальони заради миризмата от химическото чистене на униформите им. Може би и Золтан реагираше на нещо подобно. Едва ли. Кучето беше изключително добре обучено, а с нашийннка само би демонстрирала липса на доверие в него.
Золтан запристъпя бавно напред. Държеше муцуната си ниско, душеше въздуха и се взираше в нещо, което Реми не виждаше. Раменете му се напрегнаха и той започна да дебне. Сниши цялото си тяло и се сви като пружина.
Реми не продума нищо, за да успокои Золтан, нито за да го повика. Той вече не се чудеше какво става. Беше сигурен, че пред тях дебне заплаха. Реми го последна внимателно, като не преставаше да се удивлява на невероятната му концентрация. Кучето спря и тогава тя чу нещо, - не, по-скоро усети, прищракването с тялото си. Познаваше този звук. Чуваше го твърде често, когато тя самата зареждаше пистолет.
Золтан се спусна напред и се хвърли в шубраците край улицата. След малко се показа, като дърпаше със здравите си зъби един мъж за ръката. Разтърси го, докато мъжът не изпусна пистолета. Золтан притисна мъжа и го изтласка назад, за да не си вземе оръжието.
Реми срита оръжието в мрака и затича към къщата. Золтан я настигна и я изпревари. Насочи се направо към боровия лес, а не както обикновено към автомобилната алея пред къщата. Реми последва кучето. На два пъти то се мушваше сред сенките край пътеката. След всяко негово отклонение, се чуваше кратък вик и ръмженето на Золтан. Кучето устремно тичаше напред. Реми не успяваше да го настигне. В този момент един мъжки силует се втурна през пътеката. Без да спира, Золтан се блъсна в него и го запрати в храстите.
Реми и Золтан излязоха от гората и затичаха през моравата пред къщата, стигнаха до бетонната алея и се заизкачваха нагоре по стълбите. Мъжете тичаха зад тях. Бяха много бързи. Чуваше ускоронето им дишане едва на няколко крачки зад себе си. Золтан се обърна, изръмжа и се хвърли към преследвачите. През това време Реми отвори вратата и влезе в къщата. Золтан я последва. Тя тръшна вратата, сложи резето и изкрещя:
- Сам!
Отвън някой яростно блъсна вратата в опит да я отвори. Золтан излая, а Реми отново изкрещя:
- Сам!
- Реми! Какво има? - чу се гласът на Селма от работните помещения.
- Някакви мъже ме причакваха в засада в гората, а след това ме подгониха.
Селма се показа, ала в миг спря и се втренчи ужасена в Золтан. От муцуната на кучето капеше кръв. То се обърна към вратата и приклекна, оголило зъби.
Всички светлини в къщата угаснаха. Чуха се тичащите стъпки на мъжете отвън. После нещо избумтя по стоманената врата. Явно се оптиваха да я разбият. Ударът включи алармата и тя запищя пронизително и в равномерен ритъм. Таранът удари втори път.
В този момент се задейства резервният генератор. Няколко нисковатови лампи разплъснаха тъмнината, достатъчно, за да виждат какво се случва.
Воят на алармата не спираше. На първия егаж се спуснаха автоматичните стоманени кепенци. Целият етаж се осветяваше само от няколко крушки. Без лунната светлина и светлините на Ла Джола, които всяка вечер изпълваха панорамните прозорци, къщата заприлича на затвор.
Сам влезе в стаята. Отвори една метална контролна кутия в стената, включи монитора за камерите над вратата и погледна какво става.
- Селма, обади се в полицията! - после викна по интеркома на мъжете отвън: - Вие, на верандата! Махнете тарана или ще съжалявате!
В отговор мъжете удвоиха усилията си. Пристъпиха назад и се засилиха отново.
Бум!
Вратата хлътна, но не поддаде.
Сам натисна някакъв покрит ключ в контролната кутия. Отвън нещо засъска. Мъжете вдигнаха очи да видят какво става, но изпуснаха тарана, покриха с ръце лицата си и се запрепъваха надолу.
- Какво стана? - понпта Реми.
- Сълзотворен газ. Малка добавка към системата за сигурност.