Бум!
Бум!
- С теб винаги е интересно - рече Реми, докато гледаше мъжете да се скупчват на моравата и помагат на пострадалите.
- Телефоните са прекъснати - викна Селма.
- Използвай мобилния!
- Заглушават 850-мегахерцовата честота - каза Селма и дади друг телефон от бюрото си. Явно използват много добро приспособление - 1900-те мегахерца също не работят, както и 2100 и 2500.
- Тогава изпрати имейл на някой познат да повика ченгетата вместо нас.
- Безжичният интернет също е блокиран.
- Така... - Сам натисна една ръчка на контролното табло, за да насочи камерите. - Еха! Май наистина сме в беда. Вижте колко са много!
- Пийт и Уенди вкъщи ли са? - попита Реми.
- Ще отида да им кажа какво става - каза Селма.
- Кажи им да отворят оръжейния сейф - нареди Сам - и да ни донесат...
- Аз ще ида - каза Реми и затича по стълбите. Прескачаше по две, но Золтан с лекота я изпревари. Реми срещна Пийт и Уенди между втория и третия етаж.
- Елате! Трябвате ми горе за минутка!
Пийт и Уенди я последваха до четвъртия етаж. Точно отпред беше голямата спалня, а вляво - двата големи килера. Между тях на стената имаше панел, който не се забелязваше, освен ако човек не знае, че е там. Реми го натисна и той се отвори. Откри се тесен коридор с два сейфа за оръжия и трети, като от малка банка. Реми бързо набра комбинациите на двата оръжейни сейфа и каза:
- Уенди, вземи пет глока - по един за всеки, и по два резервни пълнителя за всеки пистолет. Вземи и деветмилиметрови муниции - толкова, колкото можеш да носиш, и слез на първия стаж. Дай по един пистолет на мен и Пийт.
- Какво става? - попита Уенди.
- Още не съм съвсем сигурна. Мисля, че са хората, които оставихме в Европа - или поне си мислехме, че сме ги оставили. Пийт, вземи двете късоцеви пушки и двете полуавтоматични, 308-и калибър. И повече муниции.
Отрупани с оръжия и муниции, Пийт и Уенди забързаха надолу, Реми затвори двата сейфа, без да ги заключва и след това затвори панела, който ги скриваше. Влезе в спалнята, усети присъствието на Золтан и му каза:
- Седни, Золтан!
Той седна, тя го потупа нежно по главата, излезе заднишком и затвори вратата.
Реми взе глока и свали предпазителя. След това сложи двата пълнителя в шортите си и затича надолу. Между третия и втория етаж внезапно спря. През прозореца видя нещо, което смрази кръвта ѝ.
На стената на къщата беше подпряна стълба и краят ѝ стигаше точно над прозореца на втория етаж. По стълбата сс катереше мъж, облечен с черно поло и дънки. Той стигна до прозореца, извади чук и строши стъклото. Всеки момент щеше да влезе в къщата. Реми изтича до отсрещния прозорец и дръпна с все сила завесите, за да свали големия дървен корниз. Въоръжена с него, тя затича към натрапника. Мъжът я видя и посегна към автомата си, но Реми го изпревари. С все сила тя го блъсна в гърдите. Мъжът се опита да сс предпази, но при този инстиктивен жест пусна стълбата и оръжието и така улесни задачата на Реми. Тя успя да го избута назад, а след това събори и стълбата. Двама мъже веднага дотичаха до падналия нападател. Единият се наведе над него, а другия сс зае да изправя отново стълбата. Щом зърнаха Реми, която надничаше през прозореца, и двамата извадиха пистолетите си и я засипаха с куршуми. Реми се стрелна към другия край на етажа, без да изпуска корниза.
Зa съжаление страховете ѝ се потвърдиха. На прозореца от тази страна също имаше стълба и мъж. Той счупи стъклото с нещо като брадвичка. Реми вече беше близо и успя да изненада нападателя. Със сила удвоена от инерцията на тичането тя заби корниза в гърдите на мъжа. Мъжът все още държеше брадвичката и в мига преди да падне я хвърли към нея. Реми се наведе, оръжието профуча над гливата ѝ и се заби в стената отзад. Реми пусна корниза и изтича до контролния панел на електронните системи на втория етаж. Натисна копчето за спускане на стоманените кепенци на прозорците. Моторът изхърка, крушките замигаха и отслабнаха, а кепенците се спуснаха едва на трийсетина сантиметра.
Отдолу продължаваше да долита трясъкът на тарана. Реми изтича до края на стълбищната площадка и погледна надолу. Сам, Пийт, Селма и Уенди бяха барикадирали входната врата с две обърнати на една страна бюра и със стоманени рафтове за папки зад тях. Четиримата стояха в кръг и наблюдаваха вратата. Отляво беше Пийт, насочил пушка, Уенди - отдясно също с една пушка. Селма бе до Уенди, стиснала пистолет с две ръце, а Сам стоеше в средата с една от полуавтоматичните пушки. Здравата стоманена входна врата беше хлътнала в средата и според Реми всеки момент щеше да се измъкне от рамката си.
Внезапно ударите спряха. Отвън долетя ръмженето на автомобилен двигател, което се усилваше с всяка изминала секунда, сякаш колата приближаваше. Тряс! Колата блъсна вра- тата и я отвори. Мебелите се плъзнаха на няколко метра назад, а от входа се показа муцуната на пикап със защитна броня.