Выбрать главу

Там също се бяха появили стълби. Двама от нападателите успяха дори да стрелят, преди Реми и Уенди да ги прострелят. След тях Пийт методично събаряше стълбите.

Чу се принизителния звук на дърво, простъргващо в метал и пианото на стълбището се помръдна. Сам извика:

-      Хладилника!

Пийт, Уенди и Селма изтичаха до отворената кухня и с мъка добутаха огромния стоманен хладилник на колелца. Сам взе оръжието си и застана до стълбището. Надникна между фитнес-уредите, но не видя никого. Пианото отново помръд­ва, сякаш някой се опитваше да го избута. Сам се прицели към един от краката на пианото и стреля. Долу настана тиши­на. Сам беше сигурен, че мъжете се прегрупират. Той стреля още два пъти на същото място.

Обърна се, точно когато поредният нападател, качен на стълба счупи един от прозорците с все още с вдигнати кепенци. Сам стреля и го улучи, ала в противоположния край на къщата се показа още един мъж. Сам успя да го обезвре­ди, преди онзи да извади оръжието си. После стреля още два пъти през прекрасното, лъснато до блясък пианото.

Хладилникът вече беше на края на стълбището. Сам даде знак на Селма и Уенди да изчакат и всички се събраха зад хладилника. Сам използва краткото затишие, за да затвори още кепенци. Отдолу отново се чу двигателят на пикапа. Сам изтича до края на стълбището, презареждайки пушката си. Пикапът изрева, а пианото изписка и пое надолу по стълбите c ужасяваш звук, повлечено от машината. Фитнес-уредите се свлякоха след него. Сам махна с ръка и четиримата избута­ха хладилника. Той се преобърна с трясък, плъзна се надолу като стоманена шейна и блъсна неколцина от мъжете.

-      Кушетките! - викна Сам и две големи кушетки последва­ха хладилника.

Отдолу започнаха яростно да стрелят.

- Селма, качи се на третия етаж и кипни вода - нареди Сам. - Колкото можеш повече и колкото можеш по-бързо. Вземи пистолет и пушка и провери дали са заредени.

-      За какво ни е водата? - попита Реми.

-      Когато разчистят стълбището, ше изгубим и този етаж. Може да ги накараме да платят скъпо за него, но така или иначе ше трябва да се качим на третия етаж. Поне стълбите им вече няма да могат да ни достигнат.

Етиен Льо Клер, Сергей Поляков и Арпад Бако се бяха излегнали на удобни шезлонги на палубата на яхтата „Ибиса“ и пушеха скъпи кубински пури. Топлият бриз отнасяше аро­матния дим към морето.

Втората яхта, „Мазатлан“, беше закотвена на около ки­лометър вляво и екипажът ѝ стреляше с фойерверки от един сал, близо до брега.

Бако наблюдаваше къщата над Голдфиш пойнт с мощен бинокъл.

- Сигурно така се е чувствал човек, ако е можел да наблюдава как завоевател като Атила е превземал древен град – стълби слещу защитници с пръти, овладяване на подстъпите, изтикване на врага нагоре, докато не се предаде или не загине.

Поляков впери нетърпелив поглед в часовника.

- Дано нашите хора побързат, че фойерверките няма да могат да ни прикриват вечно. Някой наблизо ще се досети какво става.

Льо Клер сви рамене.

- Прекъснахме захранването и телефонните линии, а заглушителите неутрализират всякакви мобилни устройства и интернет.

- А и имаме хора на кръстовищата, за да предупредят нашите щурмоваци, ако пристигне полиция - добави Бако. - Акое нужно, може дори да затворят пътя за няколко минути.

- Дано само Самюъл Фарго разбере какво се случва - каза Поляков. - Правя с къщата му същото, което той направи с моята в Нижни Новгород. И когато всичко приключи, ако не са мъртви, ше ги взема със себе си и ще накарам Фарго да започне отначало - да вземе съкровищата от музеите и да ги положи в краката ми, за да оставя съпругата му жива.

-      Не забравяй, че си един от трима! - отбеляза Льо Клер.

-      Да, и аз щях да ти напомня същото - додаде Бако. - Съ­кровищата поначало си бяха мои. Аз просто ги споделих с вас.

Поляков се усмихна и дръпна от пурата.

-      Повикахте ме след като самите вие се провалихте. Нап­равихте всичко по силите си и загубихте.

Бако се позасмя неспокойно.

-      Е, сега всички правим всичко по силите си и след някол­ко минути Фарго ще са в ръцете ни.

От къщата долетяха още откоси, а от сала излетя още една ракета и се пръсна в кълбо от яркосини ивици и златни звез­ди, които изпукаха силно и се превърнаха в дъжд от искри в небето. Бако каза:

- Изстрелите наистина са част от представлението, нали?

Сам и Реми избутаха още един от фитнес-уредите на cтълбището, а Селма, Уенди и Пийт внимателно донесоха тендже­рите с вряща вода до перилата.