Изчакаха нападателите да извлекат по-голямата част oт мебелите и да се втурнат нагоре по стъпалата, за да си проправят път към фитнес-уредите.
Сам махна с ръка и Селма, Пийт и Уенди изляха водата от тенджерите. Мъжете се разкрещяха от болка и изненада.
Обърнаха се и се опитаха да слязат надолу, като се блъснаха в идващите след тях. Инерцията на настъпващите беше по-силна и няколко души паднаха по корем под парещия водопад. Сам стреляше отгоре и увеличаше бройката на бягащите за сметка на настъпващите.
- Вървете! - извика той към останалите.
Реми, Пийт, Селма и Уенди се втурнаха към третия етаж. На края на стъпалата Реми легна на пода и зачака. Сам също започна да се изтегля нагоре, а Реми го прикриваше със стрелба, за да не надигат глава нападателите. Селма, Пийт и Уенди избутаха един голям бюфет на стълбите. Той ги скри oт вражеския огън, но врагът вече безпрепятствено се разхождаше на втория етаж.
33.
Третия етаж
Сам се обърна към Пийт:
- Не може да продължаваме така! Трябва да разхлабим стълбата от третия към четвъртия етаж и да ги спрем там. Тя се държи на шест стоманени болта. Провери дали наистина са толкова. Преди да направиш каквото и да било обаче, намбери катераческо въже, вържи го за нещо стабилно горе и го спусни при нас.
- Ясно! - каза Пийт.
Бяха на третия етаж, точно пред спалнята на Пийт и Уенди. Пийт влезе в своята стая, а после в кухнята, взе необходимите инструменти и се качи на последния етаж.
Сам хвана Реми за рамото.
- Къде е Золтан?
- В спарнята ни. Долу щяха да го убият. Не разбира концепцията за стратегическо отстъпление. Горе си мисли, че пази нещо важно.
- Добре – каза Сам, после се обърна към Селма: - Да видим дали врялата вода ще ни помогне отново. Приготви отново, този път в кухнята на четвъртия етаж. – А на Уенди каза: - Уенди, качи се и свали още муниции. Презареди всички пълнители, тези на пушките също.
Сам и Реми се взираха в бюфета на стълбището и чакаха да помръдне.
- Какво правят? - прошепна тя.
- Преди малко ги ударихме доста силно. Мисля, че се грижат зa изгорените и простреляните. Може би ги местят извън къщата.
- И каква е стратегията ни сега? - попита тя.
- Печелим време - отвърна Сам. - Не можем да извикаме полиция или да изпратим имейл, но все някой ще се досети, че това не са просто фойерверки. Навярно тези до нас също нямат телефони, но малко по-нататък телефоните би трябвало да работят.
Реми взе една от полуавтоматичните пушки и се приближи до южните прозорци. Погледна към хотел „Валенсия” на склона. Пренастрои мерника на хиляда метра, взе предвид скоростта и посоката на вятъра и вдигна оръжието. Прицели се в големия осветен правоъгълник на трапезарията. Изчака, за да е сигурна, че няма хора и натисна спусъка.
Без да мръдне нзблюдаваше строшеното стъкло през мощния телескопичен мерник. До прозореца изтичаха двама души. Жената беше окръглила уста в недоловим за ухото писък. Пристигнаха един келнер и управителката на салона, огледаха се уплашено и се скриха.
- Какво гледаш? - попита Сам.
- Хотел „Валенсия“. Убедена съм, че вече звънят на полицаите.
- Трябваше да се сетя по-рано за това.
- От по-долните етажи хотелът не се виждаше. Пречеха ни дърветата. - Реми хвана на мушка един по-близък ресторант, също ярко осветен. След няколко секунди стреля. - Сега звънят от две места. Така историята им ще е по-достоверна.
- Реми! - прошепна Сам. - Чувам някакво движение!
Реми се приближи до Сам и се прицели, без да отделя поглед от бюфета.
- Дали да не стреляме през него? - попита тя.
Сам поклати глава.
- Нужно ни е време, така че всяко забавяне е в наша полза. А и нямаме достатъчно патрони, за да стреляме по някого, само защото така му се пада.
- В случай, че не успеем да си спечелим достатъчно време, дано съм ти благодарила, че ме спаси в Русия.
- Да, благодари ми.
- И за Золтан.
- И за него ми благодари. Всъщност, ти си ме изпреварила по благодарности. Благодаря ти за всичко, за което съм пропуснал да ти благодаря. Досега все бях зает с разни хора, които се опитваха да ни убият.
- Е, да... Исках да ти кажа, че онова в Русия беше много романтично и ако умрем тази вечер, не искам да смяташ, че съм се държала като темерут. Трябва да призная, беше си шпионска романтика от световна класа!
- Ако умрем, няма да те виня. Беше хубаво да си те върна.
- Мерси!
- Разбира се, нямам планове да умирам тази вечер.
- И аз - тя се наведе и го целуна.
Уенди и Селма се показаха по стълбите, понесли пълнители за пистолетите и пушките.