- Но още не знаеш какво ще ти плащаме - намесн се Сам.
- Вие също не знаете - усмихна се Селма. - Приемам за три пробни месеца да ми плащате минимална заплата, след това вие ще предложите за каква сума да работя за вас. Уверявам ви, ще е много по-висока, отколкото си мислите сега- след три месеца ще сте по-наясно на какво съм способна.
Селма никога не съжали за решението си. Правеше точно това, което обичаше, беше самата себе си, а на всичкото отгоре ѝ плащаха. През онези първи три месеца помогна на Сам и Реми да изработят плана на къщата. Зарови се в архитектурни особености и архитекти, материали и устойчиви конструкции, а понеже вече беше проучила Сам и Реми, им напомняше какво харесват и какво не, и какво трябва да предвидят, ча да има достатъчно място за всичко. Обясни им също така от какво оборудване има нужда самата тя, за да си върши добре работата.
Телефонът иззвъня и я откъсна от мислите ѝ. Селма се подвоуми дали да не остави помощниците си Пийт и Уенди да вдигнат. Но кобеланието ѝ трая около половин секунда, преди както винаги, да стане жертва на собственото си любопитство.
- Здравейте! Домът на Фарго. На телефона Селма Уондраш.
- Селма! - долетя отговорът. - Meine Liehe, wo sind Ihr Chef und seine schöne Frau?11
- Хер доктор Фишер! Sie sind tauchen im Golf von Mexiko22
- Немският ти се подобрява с всеки изминал ден. Направих удивително откритие и искам да го обсъдя с Реми и Сам. Има ли начин да се свържа с тях веднага?
- Да, ако ми дадеш номера си, ще им кажа да ти се обадят, още щом излязат на повърхността.
Селма записа номера му в Берлин. Явно ще трябва да зареже книгата на Маккълоу. Албрехт Фишер беше професор но археология в Хайделберг. Нямаше да е излишно да отдели малко време тази вечер и да прегледа публикациите му, за да види какво ще последва оттук нататък.
- Благодаря, Албрехт! Ще предам за обаждането ти на Сам и Реми, веднага щом мога.
Беше вече късно след романтична вечеря в „Гранд Жат” - скариди върху ориз, раци и хлебен пудинг, и разходка по брега на лунна светлина. Сам и Реми тъкмо си бяха легнали, когато айфонът му иззвъня.
Сам стана, за да го вземе от нощното шкафче, а Реми подпря глава на ръката сн.
- Моят си има копче за изключване.
- Извинявай! Забравих, че е включен. Той плъзна палец по екрана. - Ало?
- Сам?
- Селма! - той огледна Реми. Тя се извърна и дръпна завивките до брадичката си.
- Дано не звъня твърде късно.
- Разбира се, че не. - Той се усмихна на Реми. - Какво има?
- Обади се Албрехт Фишер. Направил е откритие, което иска да обсъди с теб и Реми.
- В университета ли е?
- Не. в Берлин. Даде ми номера си.
Тя му продиктува номера, а той го записа на парче хартия и го пъхна в портфейла си.
- Мерси, Селма! Как са нещата вкъщи?
- Всичко е в пълен покой, независимо дали сте тук или не.
- Не би се обадила на някого посред нощ, само за да се бъзикаш с него, нали?
- Никога - каза Селма. - Приятни сънища! - И затвори.
Сам отиде до кухнята и понечи да затвори вратата, но Реми стана и я задържа.
- Вече съм будна. Не искам само ти да си уморен утре.
- Колко е часът в Берлин?
- Сложи седем часа напред.
- Значи, осем сутринта.
Сам набра номера и включи на високоговорител.
- Здрасти, Сам. Wie geht es Ihnen?31
- Добре, Албрехт. Селма каза, че имаш нещо за казване, и двамата слущаме.
- Така е. Направих откритието едва преди седмица. Донесох няколко неща за изследване, резултатите вече пристигнаха и...
- Какво има?
- Друже, мисля че съм открил нещо невероятно и трябва да го пазим в пълна тайна засега! Толкова е голямо, че не мога сам да го разкопая! Сам не мога дори да направя предварително проучване, зашото лятото започва след месец... Отново подчертавам много дебело - не бива засега да разгласяваме това.
- Разбираме, но може ли поне на нас да кажеш какво си открил? - попита Реми.
- Мисля... струва ми се, че съм открил древно бойно поле. Изглежда непокътнато.
Сам написа на лист хартия: „Какво мислиш?" Реми взе химикалката и написа: „Да.“
Сам каза:
- Ще дойдем.
- Благодаря, Сам! В момента съм в Берлин, купувам някои неща и заемам други. Изпрати ми информация с кой полет пристигате и ще ви посрещна на летището.
- Ще тръгнем още сутринта, но полетът вероятно ще отнеме цял ден. Доскоро! - Сам затвори и погледна към Реми. - Трябваше да попитаме за какво бойно поле става дума, нали?