От двете страни на къщата се чу автоматична стрелба. Куршумите засвистяха около Сам и Реми, но нападателите само вдигаха шум и пилееха муниции, защото двамата Фарго седяха в средата на покрива и куршумите не можеха да ги достигнат. След минута стрелбата спря, но я последваха фойерверки от залива.
- Можем ли да направим още нещо? - попита Реми.
- Знаеш ли къде са резервоарите на тези камиони?
- Не.
- Приличат на големи цилиндри и са точно под седалката на шофьора.
- Шегуваш се! Това е най-глупавото...
- Не съм ги проектирал аз. Но ако простреляме резервоарите, може да ги попритесним.
- Ще се попритесня, ако подпалим собствената си къща.
- Знам. Беше просто идея...
Реми въздъхна, вдигна пушката и се придвижи внимателно към края на покрива, откъдето мъжете долу най-малко биха очаквали да се покаже. Изправи се, опря пушката на рамо и пристъпи към ръба. Щом и се откри видимост, стреля и незабавно сс оттегли. След секунда-две последваха викове и стрелба.
- Май го уцели.
- Дано. С размерите на бирена каца е. - Отиде в другия край на покрива и повтори упражнението по стрелба. Въздухът сс изпълни с още викове и бясна стрелба. След малко въздухът от противоположния край на покрива се озари от бензинови пламъци и избухна оглушителна експлозия.
- Не! - На палубата на „Ибиса” Арпад Бако скочи от стола и събори питието си. Чашата се търкулна по палубата. - Не! Какво правят? Какво си въобразяват?
Льо Клер гледаше спокойно към Голдфиш пойнт.
- Може да се опитват да ги изкарат с пламъци. Грубо е, но обикновено върши работа. Не мога да видя какво точно гори.
- В къщата може да има ценности! - извика Бако. - Безценни артефакти може да се топят в локва злато, докато стоим и гледаме. Бижута на римските императори!
Поляков също седеше спокоен.
- Според всичко, което знаем, съкровищата най-вероятно са в музеите. Ще си ги върнем, само ако отвлечем отново Реми Фарго и я разменим за тях. Този път ще изпратя на мъжа ѝ кутия с един от пръстите ѝ. Сам Фарго ме принуди да изгоря къщата си. Когато разбрах, че полицията и пожарникарите пристигат, трябваше да направя нещо - не можех да им позволя да намерят мазе, пълно с наркотици. Два дни след това жена ми пристигна, видя останките от дома ни и каза на шофьора да я върне в Москва, заедно с децата. Само за това Фарго трябва да страдат по всеки възможен начин. Дано изгорят къщата им!
Льо Клер се усмихна лукаво.
- Оше ли не ти говори, Сергей? Спането сам не ти се отразява добре.
- Не е твоя работа - отвърна Поляков. Дръпна силно от пурата си и продължи: - Трябва да ускорят нещата. Ако скоро не изкарат Фарго, ще довтасат полицаи, пожарникари и крайбрежната охрана.
Бако се подпираше на перилата и гледаше през бинокъла си.
- Пламъците са от двете хидравлични кули... Камионите горят... Единият се е взривил. - Пред очите му се взриви и вторият и се катурна на една страна. Звукът от експлозията ги достигна след миг. - И двата си заминаха.
Льо Клер отбеляза:
- Наблюдателен си, Арпад. Наистина сме като Атила пред някоя крепост. Само че защитниците подпалиха обсадните машини.
- Това е лудост! - извика Бако. - Какво правят хора като тях с арсенал в дома си?
- Ако намираш съкровища, други хора започват да ти завиждат и се опитват да ти ги вземат.
Поляков също се изправи, взе радиото от масата, натисна бутон и каза нещо на руски.
Бако cе завъртя и посегна към радиото.
- Не! – извика той. - Не казвай на собствените ни хора да бягат. Толкова сме близо! Фарго и xopата им са на най-горния етаж и треперят от страх.
Поляков блъсна Бако и унгарецът се преви на две, опитвайки се да си поеме дъх.
- Просто се свързвам с моя човек, зa да разбера защо се бавят. Цялата операция трябваше да отнеме пет минути.
Удавен в бял шум глас каза нещо от другата страна. Поляков oтвърна:
- Коцов! Защо се бавите?
Мъжът му отвърна:
- На четвъртия етаж са, но всеки сантиметър беше битка. Имаме мъртви и доста ранени.
- Дай ми най-добрия си съвет.
- По-добре дa не го правя, сър.
- Да. Разбрах каквото ми трябва. Приберете мъртвите и ранените. Не изоставяйте никого. Връщаме всички на лодките. Откарайте ги до брега. - Поляков смени честотата. – Спрете с фойерверките. Пуснете сала да плава и поемете към брега. Хората ни ще ви чакат. Тръгваме веднага! - После се провикна кьм кормчията:
- Вдигни котва и поемай към брега. Ще откараме всички в Мексико.
- Не! - викаше Бако. - Не го прави! Не бъди страхливец!