Поляков се обърна кьм Бако и почти допря лице в неговото. Очите му лъснаха от отразения пожар на брега.
Бако извърна поглед, хвърли пурата си във водата и седна на ръба на стола. Притисна главата си с ръце. Котвата се заиздига, а големият двигател на яхтата я подкара напред, първо бавно, а после все по-бързо и по-бързо. Брегът започна да се приближава.
Тишината в кьщата беше почти толкова плашеща, колкото шумът от преди малко. Сам и Реми се приближиха до ръба на покрива и предпазливо погледнаха надолу. Мъжете в черни дрехи си отиваха, като носеха жертвите на рамо или на импровизирани носилки от одеала върху части от стълбите. Вторият камион лежеше на една страна овъглен.
- Като че ли си тръгват - не повярва на очите си Реми.
- Така изглежда - отвърна Сам. - Но ще видим.
Тя го изгледа.
- Толкова си предпазлив.
Той сви рамене и я прегърна през кръста.
- Може би си чувала за една доста прочута обсада. Когато на нападателите наистина им писнало от провала им, един от най-умните казал: „Защо да не се престорим, че се връщаме по корабите си? Ще оставим един...”
- Голям дървен кон, пълен с войници... Сам, не се ли взимаме твърде насериозно, а?
- Казвам само, че няма да сляза, докато не видя поне пет полицейски коли. Не, по-скоро двайсет.
Реми погледна към хотелите и големите търговски улици на юг. Дръпна Сам за ръката, за да погледне натам и му посочи върволицата полицейски коли по булевард „Ла Джола”. След миг воят на сирените стигна до тях.
Сам и Реми обърнаха очи към океана. Двете яхти се бяха приближили до брега. Стояха малко по-далеч от пенливия прибой и пращаха лодки към сушата.
От север, оттатък залива Ла Джола, наближаваха три полицейски моторни лодки и обхождаха водата с прожекторите си. Дългите лъчи хванаха двете яхти и спряха върху тях. От юг, от пристанището на Сан Диего, се зададоха два катера на Бреговата охрана. Катерите бяха около петдесетина метра дьлги, а екипажите им тичаха да заемат позиции зад оръдията на палубите. Бреговата охрана зае позиция на двеста метра от брега и блокира пътя на яхтите.
- Не бягат - отбеляза Реми.
- Не. Не биха сглупили чак толкова.
- Лесно биха се измъкнали от полицейските катери... Както и от Бреговата охрата.
- Не могат да се измъкнат от оръдията.
- Значи най-вероятно ще разберем кой от европейските ни съперници не умее да губи - каза Реми.
- Няма значение дали умее, или не, стига да си остане губещ.
Двата катера на бреговата охрана стояха на позиция близо до закотвените яхти. Лодките, пуснати от яхтите, се връщаха, натоварени с ранените мъже от отряда. Когато здравите се изкачиха на яхтите, екипажите започнаха да помагат да качат останалите, наранени от падания, изгаряния или куршуми. Яхтите започнаха да се подготвят за отплаване.
Откъм океана приближиха полицейските лодки и екипажите им се подготвиха за прехвърляне.
На палубата на „Ибиса“ Арпад Бако гледаше полицейските лодки и хората си, които се опитваха да се качат на яхтата.
- Оставете бавните - извика той. - Няма време!
Поляков се извъртя към него и очите му гневно блеснаха.
- Първо искаш да останем, а после искаш да изоставиш хората ни? Кой е страхливецът, а?
Бако извади пистолет от якето си и стреля.
Поляков доби удивен вид. Отпред на бялата му риза разцъфтяваше червено петно. Очите му се зареяха далеч и при следващата вълна тялото му се строполи на палубата.
Бако грабна радиото на Поляков, натисна бутона и извика:
- Отстъпление! Отдалечаваме се незабавно навътре в океана.
- Сър? - изненада сс капитанът. - Господин Поляков каза...
- Поляков е мъртъв. Действайте!
Бако се обърна. Льо Клер долови изражението му и се опита да избяга кьм мостика, ала Бако стреля три пъти и го просна мъртъв. Е, поне не останаха свидетели.
От мостика капитанът виждаше, че повечето от здравите мъже са вече на борда, а останалите и бездруго щяха да са в тежест - виждаше и че ако иска да избягат, трябва да го сторят, преди първите полицаи да се качат на яхтата. Той включи на преден и натисна газта. Огромните двигагели оживяха и яхтата се спусна напред, оставяйки след себе си кипнала диря. Падналите във водата мъже закрещяха докато яхтата завиваше и ги удряше с перката си. Но така или иначе, вече нищо не можеше да се направи за тях. Яхтата набра скорост и остави една от лодките неподвижна във водата, докато другата се въртеше, повлечена от дирята.
Когато „Ибиса“ се раздвижи, капитанът на „Мазатлан“ получи прозрение за близкото бъдеше. Ако бреговата охрана и полицията бяха изненадани и можеха да пропуснат първата яхта да им се изплъзне, със сигурност не биха сторили същото и с неговата. Щяха да извикат двойно повече подкрепления, за да не позволят на „Мазатлан“ да им се изплъзне. И щяха за всяко престъпление да обвинят най-високопоставения заловен - капитана. „Мазатлан“ пое напред, също като „Ибиса“.