- Той каза „древно“. Така че няма нужда да се тревожим за неексплодирали амуниции.
- Ако е в Европа, може и да има такива.
- Той е в Берлин, но останах с впечатление, че там прави само изследванията, а обектът е на друго място.
- По-добре да се подготвим за път.
Сутринта, на път за Ню Орлиънс, Сам звънна на Рей Холбърт и каза:
- Съжалявам, но сноши се обади приятел, нужна му е спешна помощ по един проект, така че заминаваме. Извинявай, че тръгваме така неочаквано.
Холбърт каза:
- Не го мисли. Дадохте ни страхотен материал за работа за месеци напред. Не сме имали други доброволци като вас, които сами да си покриват разходите, както и голяма част от нашите, но ще държим връзка и ще ви уведомявам за всичко, което се случва тук.
- Мерси, Рей!
- О, Сам! Ако някой тръгне да търси хората със сиво-черната лодка, откъде да започне?
- Не съм съвсем сигурен, някъде из плитчините и каналите на езеро Вермилнън.
На летището ги чакаше информация за маршрута, подготвен от Седма. Първият полет беше от Ню Орлиънс до Амстердам. Сам и Реми спаха на презатлантическия полет и се събудиха, тъкмо когато самолетът кацаше в Амстердам. Полетът до Берлин беше много по-кратък. Пристигнаха на летище „Тегел“ в Берлин в единайсет и двайсет на следващата сутрин. Там ги чакаше Албрехт Фишер.
Фишер беше висок и слаб, с руса, вече побеляваща коса и светла кожа, загоряла от работа по обекти. Носеше тъмносиво спортно сако, което изглеждаше доста похабено. На врата му висеше тъмносин шал.
Той се здрависа със Сам и целуна Реми по двете бузи. Щом се отправиха към изхода на терминала, Албрехт Фишер заговори за откритието сн.
- Извинете, че ви казах толкова малко по телефона. Мисля, че ще разберете, когато видите какво съм донесъл в Германия.
- Значи откритието не е оттук? - попита Реми.
- Не. На обекта усетих, че ме наблюдават. Трябваха ми изследвания в лаборатория, но не исках да ги правя там. Затова дойдох тук. Имам колеги в университета Хумболт и в Свободния университет, които ми позволиха да ползвам лабораториите им. Спя в офиса на един колега в отпуск и използвам душа в химическата лаборатория.
- А защо не използваш своята лаборатория в Хайделберг?
- Реших да подлъжа тези, които може да се интересуват от работата ми. Имах странин подозрения, докато работех, а съм открил, че когато мислиш, че те наблюдават, обикновено наистина те наблюдават.
Фишер ги изведе от терминала и взеха такси до хотел „Адлон Кемпински”. Докато Сам се оправяше на рецепцията, Реми се наслаждаваше на красотата наоколо - богато украсени килими, стилни мебели, сводест таван, но не пропусна да отбележи, че очите на Албрехт непрестанно шарят по хората в лобито на хотела. Очевидно беше притеснен, но имаше и още нещо. Като че ли беше уплашен. Сам изпрати пиколото с багажа до стаята им и се върна при Реми и Фишер.
- Ще се качваме ли?
Реми поклати глава.
- По-добре да видим върху какво работи професорът.
Албрехт се оживи.
- Да, елате. Сигурно сте уморени от целия този път, но вече почти съм се чалнал от мълчание и пазене на тайни, а и лабораторията не е далеч.
Сам и Реми се спогледаха.
- Да вървим - каза Сам.
Излязоха пред хотела и услужливият портиерът веднага даде знак на едно от чакащите таксита. Колата плавно спря пред тях и портиерът любезно им отвори вратата. Албрехт изчака всички да се настанят в колата и каза:
- Хумболт университ, моля.
Таксито ги остави на няколко пресечки ог статуята на Фридрих Велики, точно пред главната сграда на университета. Влязоха, без да губят време и сякаш се озоваха в място, помещаващо единствено научни лаборатории всички врати бяха с матирани стъкла и номера по тях. Зад отворените врати младежи с бели престилки се суетяха край черни кутии, апаратура за химически експерименти и бюра с центрифуги и спектрометри. Сам се взираше във всяко помещение, край което минаваха.
Реми го хвана под ръка.
- Сигурна съм, че наново изживяваш звездните си мигове в университета.
- Какво говорите? - подкачи ги Албрехт. - Мислех, че всички американски студенти само пият бира и купонясват.
- Сам е учил в Калтек. Първо са работили в лаборатоии, а след това са пиели бира и са купонясвали. Просто си мислех за някои от хората, учили тук. Дойде ми на ум името на един обещаващ студент - Алберт Айнщайн.
Реми допълни съпруга си:
- А преди него - Хегел, Шопенхауер, братя Грим...
- Днес ше се възползваме от специалността нa Реми - Албрехт. - Малко история и малко антропология.